Проекти на община Кърджали
 Реализиращи се проекти:
Оперативна програма
      “Регионално развитие”
      2007-2013

Оперативна програма
      “Околна среда”
      2007-2013 г.

Оперативна програма
      “Развитие на човешките
      ресурси” 2007-2013 г.


 Реализирани проекти:
2000 - 2003 г.
2003 - 2008 г.

Проекти съфинансирани
      от Община Кърджали

Правила за
      съфинансиране

Презентации

  Оперативни програми
"Регионално развитие"
      2007-2013 г.

"Конкурентноспособност"
      2007-2013 г.

"Околна среда"
      2007-2013 г.

"Транспорт" 2007-2013 г.
"Развитие на човешките
      ресурси" 2007-2013 г.

"Административен
      капацитет" 2007-2013 г.

"Техническа помощ"
      2007-2013 г.


  Европа и ЕС
Европа
Какво е ЕС?
История на ЕС
Институции на ЕС
Европейско гражданство

Предприсъединителни инструменти на ЕС
Въведение в програмите
      на ЕС

Програма ФАР - ТГС и ИСС
Програма ИСПА
Програма САПАРД
Общностни програми

  Структурни фондове на ЕС
Европейски фонд за
      регионално развитие - ЕФРР

Европейски социален
      фонд - ЕСФ

Кохезионeн фонд
Фонд за ориентиране и
      гарантиране на селското
      стопанство - секция
      "Ориентиране" - ЕФОГСС

Финансовият инструмент за
      ориентиране на рибарството
      - ФИОР

Инициативи на Общността
6600, гр. Кърджали,
бул. "България", №41, Община Кърджали, стая 604
инж. Александра Римпопова, Гюлюзар Мустафа - Исмаил, Надежда Цветкова

Tелефон:
(0361) 6-73-91
тел/факс: (0361) 6-15-31
ip_kj@mail.bg
Best view in 1024x768+
with IE6+ or Mozzila Firefox


  ЕВРОПА И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

КАКВО Е ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ?

 

1. Какво е Европейският съюз и какво са европейските общности?

Въпросът за същността на Европейския съюз не е намерил своя еднозначен отговор до днес. От една страна ЕС е международна организация, обаче твърде различна от класическите международни организации. От друга страна, макар страните-членки да са прехвърлили на Съюза част от своя суверенитет, той не е наднационална "супердържава". Европейският съюз не е нито конфедерация, нито федерация на европейски държави, макар че вече този Съюз да си има Конституция. Освен това, ЕС е съюз на държави, но и "съюз между народите на Европа". От 1993 г. съществува и европейското гражданство.
Всичко това кара учените да определят ЕС като организация "сама по своя род". Организация, която стои между държавата, федерацията, международната организация, без да бъде нито едното от тях.
Какво собствено са Европейският съюз и Европейските общности? Ето какво казват учредителните договори и договорите, внасящи допълнения и изменения в тях - т.нар. "конституционна харта" на Съюза.
Договорът за Европейски съюз, подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г. постулира, че "Съюзът се основава на Европейските общности, допълнени от политиките и формите на сътрудничество, създадени с настоящия договор". Макар и твърде широко, това е единственото легално определение за ЕС.
Логично се налага първо да бъде изяснен характерът на Европейските общности.
Точно пет години след края на Втората световна война - на 9 май 1950 г. - френският външен министър Робер Шуман оповестява декларация (наречена по-късно по неговото име "Декларация Шуман"), в която се предлага обединяването на два ключови отрасъла в икономиката на Франция и Германия - въгледобива и металургията - под ръководството на един "Върховен орган".
Като резултат, на 18 април 1951 г. в Париж Франция, Германия, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург подписват Договор за Създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС).
Той предвижда създаването на независим от националните правителства Върховен орган, който самостоятелно ще определя митата и таксите за производството и търговията на въглищата и металите. Събраните финансови средства ще се използват не от националните правителства, а от Върховния орган на ЕОВС. Според разпоредбите на Договора за създаване на ЕОВС (ДЕОВС) се предвижда създаването и на Съвет на министрите, който представя интересите на държавите-членки, както и на Парламентарна асамблея и Съд.
Това е първата от трите Европейски общности.
Окуражен от този успех, политическият елит на Западна Европа предприема две много смели стъпки в посока задълбочаване на интеграцията. През 1952 г. е предложен проект за Европейска отбранителна общност (План "Плевен", наречен по името на тогавашния френски министър-председател), който предвижда създаването на единна европейска армия, а само година по-късно проектът за Европейска политическа общност предлага и политическо обединение на Европа. Европейската политическа общност предвижда създаването на истинска федерална Европа.
И двата проекта обаче са обречени на неуспех.
Така политическата интеграция в Европа се оказва блокирана за доста дълъг период. За сметка на това обаче, икономическата интеграция се оказва верният път за изграждане на обединена Европа.
Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия
На 25 март 1957 г. шестте държави, основали ЕОВС, подписват в Рим два нови договора - Договор за създаване на Европейска икономическа общност (ЕИО) и Договор за създаване на Европейска общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ). Двата Римски договора влизат в сила на 1 януари следващата година.
Договорът за създаването на ЕВРАТОМ е подчинен на подхода на интеграция на стратегически отрасли за икономиката на държавите членки и цели сътрудничество при използването на атомната енергия за мирни цели.
Договорът за ЕИО (ДЕИО), напротив, е израз на подхода на "хоризонталната интеграция". Той предвижда провеждането на общи политики в няколко области - търговия, селско стопанство, транспорт и др. ДЕИО формулира като краткосрочна цел изграждането на митнически съюз между държавите-членки, а в средносрочен план предвижда създаването на Общ пазар.
Двата Римски договора отново създават наднационални институции: Асамблея, Съвет, Комисия и Съд.
Така европейските общности стават три.
И трите имат собствени институции, при това много сходни.
На 8 април 1965 г. държавите-членки на Европейските общности подписват в Брюксел Договор за сливане на Съветите на министрите на трите общности в единен Съвет на министрите на Европейските общности, а Върховният орган на ЕОВС и Комисиите на другите две общности се сливат в единна Комисия на Общностите. Още при подписването на Римските договори високодоговарящите се страни се споразумяват за създаването на единна Парламентарна асамблея и единен Съд на Европейските общности.
Така "единната институционална рамка" на Общностите в изградена.
В този вид трите европейски общности продължават съществуването си почти 30 години. През 1986 г. е подписан Единният европейски акт, който не замества, а допълва и изменя трите учредителни договора, с цел да направи действията на Общностите по ефективни - той е първата ревизия на учредителните договори.
Голямата стъпка напред е
Договорът за Европейски съюз
Договорът за Европейски съюз (ДЕС), подписан през 1992 г. в холандския град Маастрихт, отразява задълбочаването на интеграцията, както в икономическата, така и в политическата и валутната сфера. Значим фактор за неговото подписване стават и новите политически реалности, до които довежда разпадането на социалистическия лагер.
Договорът от Маастрихт създава Европейския съюз
Дефиницията, която Договорът дава за новосъздадения ЕС е твърде обширна и широко дискутирана в теорията.
ЕС е съюз между държави, но освен това Маастрихтският договор "бележи нов етап в процеса на създаване на все по-тесен съюз между народите на Европа". В същото време "Съюзът се основава на Европейските общности, допълнени от политиките и формите на сътрудничество", е записано в ДЕС.
ЕС се определя като организация "sui generis", т.е. като организация "своего рода", без аналог. Без да е федерация на европейските държави, ЕС има много отлики и от класическите международни организации, познати на международното право. Не на последно място ЕС няма собствена правосубектност (юридическа личност), използва тази на Европейските общности, на които се основава.
Европейския Съюз обаче не замества Общностите, те продължават да съществуват.
За ЕС такъв, какъвто го представят разпоредбите на Договора от Маастрихт се е наложила визуалната концепция на модела на гръцкия храм.
Трите "стълба", на които се основава ЕС са:
- Първи стълб (общностен) - трите Европейски общности (забележка: Срокът на Договора за ЕОВС - единственият срочен договор от учредителните - изтече на 23.07.2002 г.; Договорът от Маастрихт преименува Европейската икономическа общност на Европейска общност)
- Втори стълб - Общата външна политика и политика на сигурност
- Трети стълб - Сътрудничество в областта на правосъдието и външните работи
Първият стълб е "интеграционен", той е основен в изграждането на Съюза. Вторият и третият стълб са подчинени на принципа на международното сътрудничество, а не на принципа на интеграция.
Така както ЕС не замества трите Европейски общности, Договорът от Маастрихт не заменя учредителните договори (Римския договор за ЕОВС и Парижките договори за ЕИО и ЕВРАТОМ). Заедно с тях, той става четвъртият учредителен договор.
Договорът от Амстердам
През 1997 г. държавите-членки на ЕС подписват втория договор, който внася изменения и допълнения в учредителните договори. Целта отново е да се подобри ефективността на действията на ЕС.
Сред най-важните нововъведения, които Амстердамският договор прави, е създаването на института на гражданство на Европейския съюз и въвеждането на клаузата за "засилено сътрудничество", с която се дава възможност на част от държавите-членки на ЕС да задълбочат още повече сътрудничеството помежду си, без по този начин да се засяга положението на останалите членки в ЕС.
Поредната ревизия на учредителните договори става факт през 2001 г. с Договора от Ница
Договорът от Ница, подписан на 26.02.2001 г. цели да реформира ЕС с оглед на бъдещото разширение на Съюза на изток. Договорът влезе в сила на 1 февруари 2003 г.
Последната амбициозна крачка в процеса на европейска интеграция е
Договорът за създаване на Конституция за Европа
Макар и наричана накратко "Европейската конституция", това отново е международен договор, подписан от държавите-членки на ЕС.
Договорът за създаване на Конституция за Европа, подписан на 29 октомври 2004 г. в Рим предвижда по-смели реформи в Европейския съюз.
Този договор обаче все още не е влязъл в сила. За да стане това, той трябва да бъде ратифициран - или от националните парламенти на държавите-членки, или чрез допитване до техните народи. Процесът по ратифициране ще протече в периода ноември 2004 г. - ноември 2006 г.
Влизайки в сила, Договорът за създаване на Конституция за Европа, ще замени всички учредителни договори и всички договори, внасящи изменения и допълнения в тях. Отпада също така и стълбовата структура на Европейския съюз.
Според новият Договор, Европейският съюз вече става правен субект, т.е. има своя собствена юридическа личност (и следователно самият ЕС може вече да е страна по международен договор, например).
В текста на Договора (Дял II) е инкорпорирана Хартата на основните права на Съюза. Предвиждат се и нови правила относно институциите на ЕС и тяхната работа.

2. Конституционна рамка на ЕС.

Европейските общности и Европейския съюз са учредени с класически международни договори. Въпреки това, тези договори показват някои много важни особености, които позволяват на Съда на Европейските общности да ги обяви за "конституционна харта".
Още през 1964 г. Съдът на ЕО аргументира тезата, че "за разлика от обикновените международни договори, Договорът за Европейската икономическа общност създава свой собствен правен ред, интегриран в правната система на държавата-членка. . ., който правен ред съдилищата на държавата-членка са длъжни да прилагат."
ЕО следователно е "общност с неограничено времетраене, която има собствени институции, собствена юридическа личност, собствена правосубектност и дееспособност на международната сцена и най-вече реални правомощия. . .", казва още Съдът.
Тази общност е основана с Римския договор от 1957 г. Освен него, още три от договорите на ЕО/ЕС са учредителни - Парижкият договор от 1951 г., основал Европейската общност за въглищата и стоманата, вторият Римски договор от 1957 г., учредяващ Европейската общност за атомна енергия (Евратом) и Договорът за Европейски съюз от Маастрихт (1992 г.).
Другите четири (Договорът за сливане от 1965 г., Единният европейски акт от 1986 г., Договорът от Амстердам от 1997 г. и Договорът от Ница от 2001 г.) от осемте европейски договора са променящи - те внасят изменения и допълнения в учредителните договори.
Към настоящия момент действат седем от тези осем договора. Единственият срочен договор сред тях бе първият - Договорът за Европейската общност за въглища и стомана. Срокът, за който той бе сключен, изтече на 23.07.2002 г.
В своята съвкупност тези договори формират конституционната рамка на Европейския съюз.


Наименование

Подписан в

Дата на подписване

Дата на влизане в сила

Договор за създаване на Европейска общност за въглища и стомана

Париж

18.04.1951

23.07.1952

Договор за създаване на Европейска икономическа общност

Рим

25.03.1957

01.01.1958

Договор за създаване на Европейска общност за атомна енергия

Рим

25.03.1957

01.01.1958

Договор за сливане

Брюксел

08.04.1965

13.07.1967

Единен европейски акт

Люксембург и Хага

17 и 28.02.1986

01.07.1987

Договор за ЕС

Маастирхт

07.02.1992

01.11.1993

Договор от Амстердам

Амстердам

02.10.1997

01.05.1999

Договор от Ница

Ница

26.02.2001

01.02.2003

 

Действащите в момента седем европейски договора ще бъдат заменени от един единствен акт:
Новата Европейска конституция
Европейската конституция всъщност е поредния международен договор, както става ясно от самото й наименование - "Договор за създаване на Конституция за Европа".
Отново не е изненада обаче, че и този договор разкрива множество особености - на първо място това е договор между държави (многостранен международен договор), но това е договор за "създаване на Конституция" и неговият текст беше изготвен по специален начин: през 2001 г. на Европейския съвет в Лаакен бе взето решение за свикване на Европейски конвент, в който участие взеха представители на Европейския парламент и Европейската комисия, представители на правителствата на държавите-членки и страните-кандидатки, както и представители на националните им парламенти. След 16 месечна работа Конвентът изготви Проект за Договор за създаване на Конституция за Европа. Този проект бе представен на междуправителствената конференция, която започна на 4 октомври 2003 г. Дискусиите по проекта продължиха до 18 май 2004 г.
На 29 октомври 2004 г. Договорът за създаване на Конституция за Европа е подписан от всички държави-членки. Оттук насетне държавите, членуващи в ЕС имат срок до 1 ноември 2006 г. да ратифицират Договора. Той ще влезе в сила след ратификация от всички страни-членки, ако ратификациите са направени в определения срок. Ако не - Договорът ще влезе в сила в първия ден на месеца, следващ месеца, в който е предоставен последния ратификационен документ.
Ратификацията на Договора за създаване на Конституция на Европа се извършва според правилата от вътрешното право на всяка държава-членка. Ратификацията става по два начина - чрез закон за ратификация, приет от Парламента или чрез допитване до народа (референдум).
Този нов договор ще замени всички учредителни договори на ЕО/ЕС от момента на влизането си в сила, както и всички актове, които ревизират учредителните договори, улеснявайки по този начин ориентацията на европейските граждани в "европейската джунгла".
Конституционният договор провъзгласява, че ЕС вече има своя юридическа личност (т.е. става субект на правото и самият той например може да се явява страна по международен договор). Освен това, Европейският съюз остава единствен субект и правоприемник на Европейската общност - т.е. ЕС вече не се "основава на Европейските общности", така че се премахва стълбовата визия за ЕС. На трето място, Договорът закрепва легално принципа на върховенство на правото на ЕС над националното право.
Целите, на които Договорът за създаване на Конституция за Европа трябва да отговори са няколко: опростяване на учредителните договори (чрез замяната им с един текст) и на правните инструменти, с които си служи Съюза; яснота и прозрачност в работата на ЕС (ясно разграничение на компетентността на ЕС и тази на държавите-членки), повишаване на ефективността на действията на Съюза, преодоляване на демократичния дефицит (реформа в институциите на ЕС и засилване на ролята на националните парламенти на държавите-членки).

На гражданите Европейската конституция гарантира зачитането на общите ценности - демокрация, равенство, върховенството на закона, човешкото достойнство; зачитането на модел на обществото, основан на плурализма, солидарността, толерантността, липсата на дискриминация, запазването на културното и езиково многообразие.

3. Как действа ЕС?

Компетенции на ЕС
Европейската общност (като централна "опора" на Европейския съюз, негов първи стълб), за разлика от държавата, не разполага със суверенитет и с обща компетентност - т.е. с възможност да решава всички въпроси, които самата тя сметне за необходимо. Напротив, ЕО може да действа само в рамките на компетентността, която й е предоставена от държавите-членки в учредителните договори. В нито един от тези договори обаче няма изброяване на компетенциите, които са прехвърлени на Общността. Новият Договор за създаване на Конституция за Европа е прави стъпка напред с по-ясното дефиниране на компетенциите на Европейския съюз.
На второ място, Европейския съюз действа само с оглед на постигането на целите, заложени в учредителните договори. Целите, които са поставени пред ЕС, са очертани в чл. 2 на Договора от Маастрихт: ЕС трябва да поощрява икономическия и социален прогрес и високата степен на заетост и да постигне балансирано и устойчиво развитие; да отстоява своята идентичност на международната арена; да укрепва закрилата на правата и интересите на гражданите на държавите - членки чрез въвеждане на европейско гражданство; да поддържа и развива Съюза като територия на свобода, сигурност и справедливост, да запази изцяло "acquis communautaire" (достиженията на общностното право).
Институционален механизъм
Съюзът действа чрез "единен институционен механизъм", който осигурява съвместимостта и приемствеността при осъществяване на дейностите на Съюза.
Институциите на ЕС са пет: Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз (Съвет на министрите), Европейската комисия, Съда на Европейските общности, Сметната палата. Според терминологията на Договора за Европейски съюз (Маастрихтския договор) само тези пет най-важни органа се наричат "институции".
Това всъщност са институциите на Европейските общности - т.е. на първия, интеграционния стълб на ЕС.
Без да бъде включен от Маастрихтския договор в списъка с институциите, орган на ЕС от много голяма важност е Европейският съвет (да не се бърка със Съвета на министрите, който понякога се нарича просто "Съвета". Когато става дума за Европейския съвет, той винаги се назовава "Европейски съвет" или "среща на върха", имайки предвид неговия формат - държавни и правителствени глави).
Организационната схема на ЕС, освен петте институции, включва и множество допълващи органи с консултативни или управленски функции като Икономическия и социален комитет, Комитета на регионите, Европейската система на централните банки, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка и др.
Разделението на властите
За разлика от организацията на институциите в съвременните демократични държави, която се подчинява на класическия принцип за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна, структурата и действието на институциите и органите на ЕС представляват негова уникална особеност.
Така законодателната власт в ЕС е поделена между Европейския парламент и Съвета на ЕС, a правото на законодателна инициатива принадлежи само на Европейската комисия. Комисията пък упражнява изпълнителната власт, която обаче поделя със Съвета. . .
Така, за обяснение на принципа на действие на институциите на ЕС, се използва принципа за "представителство на интересите". Съветът на ЕС, който е институцията с най-големи властнически правомощия, е изразител на интересите на държавите-членки. Комисията - на общоевропейския интерес, а Европейския парламент - на интересите на европейските граждани.
Инструментите
Една от най-важните особености, които разкрива ЕС, е предоставената компетентност на неговите институции да законодателстват, да приемат правно задължителни правила, които при това се отнасят не само до държавите-членки на ЕС, но и за техните гражданите и юридически лица. И това не е всичко - правото на Общността се ползва с върховенство (примат) спрямо националното право. Няколко легални инструмента дават учредителните договори при осъществяването на дейностите на Общностите (т.е. дейностите в рамките на първия стълб на ЕС):
- регламент - това е най-важният нормативен акт. Основен елемент на правото на Общността. Задължителен е в своята цялост, както за държавите-членки, така и за техните граждани. Чрез регламентите се гарантира единообразието на европейското право. Твърде близка е аналогията със закона като основен нормативен акт във вътрешното право на държавите-членки. Регламенти могат да приемат Съветът, Съветът съвместно с Европейския парламент, Европейската комисия и Европейската централна банка.
- Директива - тя е задължителни за държавите-членки по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат. Директивата обаче остава на самата държава да определи по какъв начин набелязаната цел може да бъде постигната най-добре. Директиви издават Съветът, Съветът съвместно с Европейския парламент, Комисията. Директивата, за разлика от регламента, няма за задача да създава единно европейско право, а да хармонизира националните законодателства на държавите-членки.
- Решение - то е обвързващо в целостта си, но само за тези, до които е адресирано. Адресат на решение може да бъде гражданин на държава-членка, юридическо лице или дори самата държава-членка. Решения издават Съветът, Съветът съвместно с Европейския парламент, Комисията, Европейската централна банка.
Институциите и органите на ЕС могат да приемат и актове, които нямат правнообвързваща сила - препоръки, мнения, "бели книги" и др.
Що се отнася до инструментите, които ЕС може да използва в рамките на другите два стълба - Общата външна политика и политика на сигурност (втори стълб) и Сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи (трети стълб), ясно проличава различният подход, който се използва в тези два стълба - междуправителственото сътрудничество.
Така във втория стълб на разположение в инструментариума на ЕС са:
- общи принципи и ръководно насоки
- общи стратегии
- съвместни действия
- общи позиции
- засилено систематично сътрудничество между държавите членки
Инструментите, които са на разположение в третия стълб, са:
- общи позиции
- решения и рамкови решения
- конвенции.
Промените, които въвежда Европейската конституция
Институции
Договорът за създаване на Конституция за Европа прави една важна промяна в институционалната рамка на ЕС, нареждайки Европейския съвет сред петте институции на ЕС. Сметната палата, напротив, отпада от този списък.
Въвеждат се промени в състава и процедурите за функциониране на институциите.
Юридически инструменти
Що се отнася до юридическите инструменти, предоставени на ЕС за упражняване на възложените му компетенции, те са фиксирани на шест: - европейски закон - законодателен акт с общо приложение, задължителен в своята цялост,
- европейски рамкови закон - законодателен акт, който обвързва по отношение на постигане на даден резултат държавите-членки, до които е адресиран,
- европейски регламент - незаконодателен акт с общо приложение, използва се при изпълнение на законодателните актове и на някои специфични разпоредби на самата Конституция,
- европейски решение - незаконодателен акт, който е задължителен в своята цялост за адресатите си
- препоръка - акт, който не е правно обвързващ,

- становище - акт, който не е правно обвързващ.

 

4. Компетенциите на ЕО/ЕС.

Компетенции на Европейските общности или на Европейския съюз?
По начало, компетенции са предоставени от държавите-членки на Европейските общности, с оглед постигането на формулирани в учредителните договори цели. Общностите обаче според договора от Маастрихт са първият стълб на новосъздадения Европейски съюз, който няма собствена юридическа личност, а използва именно тази на Общностите. Освен това използва и институционалната рамка на общностите. В този смисъл след Договора от Маастрихт може да се говори за предоставена на ЕС компетентност.
Според новия Договор за създаване на Конституция за Европа, ЕС придобива юридическа личност, като тристълбовата структура на Съюза се премахва. Дори в самия текст на Европейската конституция (както за краткост бива наричан Договорът за създаване на Конституция за Европа) се казва, че "настоящата Конституция създава Европейски съюз, на когото държавите-членки предоставят компетенции, за да бъдат постигнати общите им цели. . . Съюзът упражнява по общностен начин, компетентностите, които те [държавите - членки] му прехвърлят."
Видовете компетентност на ЕС
На първо място, ЕС, за разлика от суверенната държава, не разполага с обща компетентност. Съюзът може да действа само в рамките на предоставената му от държавите-членки компетентност. Нито един от учредителните договори (до Договора за създаване на Конституция за Европа) не изброява компетенциите на Съюза. Изтъква се, че Договорът за Европейската общност (както се нарича Договорът за Европейската икономическа общност след промените, внесени в него с Договора Маастрихт) не предоставя компетенции на Общността в цели области, а по-скоро за постигането на специфични цели, т.е. компетенциите на Общността са функционални.
Изключителна и споделена компетентност
С течение на времето Съдът на Европейските общности стига до разбирането, че някои от прехвърлените на ЕС правомощия, са му предоставени по един изключителен начин, изключващ намесата на държавите-членки в съответната област.
Това е изключителната компетентност. Веднъж предоставена на Съюза от държавите, те могат да се намесват в съответната област само след оправомощаване от страна на Съюза. Области на такава компетентност са например общата търговска политика, общата политика в областта на риболова. Европейската комисия определя като такива области и тези, свързани е четирите свободи на движение (на хора, стоки, услуги и капитали) и изграждането на Общия пазар.
Освен областите, в които ЕС притежава изключителна компетентност обаче съществуват и материи, в които компетентността за действие е поделена между ЕС и държавите-членки. До Договора за създаване на Конституция за Европа легално разграничение между областите от изключителна и споделена компетентност не съществуваше.
Възможността за действие на ЕС в областите, в които разполага със споделена компетентност, не са неограничени. Според принципа на субсидиарността, който Договорът от Маастрихт закрепва като общ принцип на правото на ЕС в "областите, които не се обхващат от нейната изключителна компетентност, Общността предприема действия в съответствие с принципа на субсидиарността само ако и доколкото целите на предлаганото действие не могат са бъдат достатъчно добре постигнати от държавите-членки и поради тази причина могат да бъдат по-успешно осъществени от Общността заради обхвата и ефекта от предлаганото действие".
Нещо повече: всяко "действие на общността не ще надхвърля необходимото за постигането на целите на този договор". По този начин принципът на пропорционалността става втората бариера след принципа на субсидиарността, която трябва да осуети възможността ЕС да изземва компетенции от държавите-членки.
Какво предвижда Европейската конституция?
В Дял III на Част I на Договора за създаване на Конституция за Европа, наречен "Компетенции на Съюза" вече легално е закрепено разделението на компетенциите на изключителни и споделени, а също така е изработен и списък с областите, в които Съюзът има изключителна или споделена компетентност.
Отново е заявено, че принципът "на предоставяне на правомощия определя границите на компетентностите на Съюза. Принципите на субсидиарност и пропорционалност регулират упражняването на тези компетентности." Всяка компетентност, която не е предоставена на Съюза с Конституцията, принадлежи на държавите-членки. Що се отнася до субсидиарността - на националните парламенти е отредена по-сериозна роля при съблюдаването на спазването на този принцип от институциите на Съюза.
Освен затвърждаване на станалото традиционно разделение на компетентността на изключителна и споделена, Конституцията прокламира, че ЕС разполага с компетентност да "насърчава и осигурява съгласуваност на икономическите политики и политиките по заетостта на държавите-членки", както и "компетентност за дефиниране и изпълнение на обща външна политика и политика за сигурност, както и за постепенно дефиниране на обща отбранителна политика".
Освен това, в някои области "Съюзът разполага с компетентност да извършва действия относно подкрепата, съгласуването и допълването на действията на държавите-членки без с това да замества техните компетентности в тези области" (тези области са: индустрия, опазване и подобряване здравето на населението, образование, професионално обучение, младеж, спорт, култура, гражданска защита).
Според изброяването, което Конституцията прави, ЕС разполага с изключителна компетентност в следните сфери:
- валутна политика, що се отнася до държавите, приели еврото
- обща търговска политика
- митнически съюз
- опазването на морските биологични ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството
Освен това, ЕС има изключителна компетентност за установяване на правилата за конкуренция, необходими за функциониране на Общия пазар, както и изключителна компетентност за сключване на международен договор, когато то е предвидено в законодателен акт на Съюза или е необходимо, за да позволи на ЕС да упражнява своята вътрешна компетентност или ако се отнася до вътрешен акт на Съюза.
Споделената компетентност на Съюза е в следните основни области:
- вътрешен пазар
- пространство на свобода, сигурност, правосъдие
- земеделие и рибарство (с изключение на опазването на морските биологични ресурси)
- транспорт и трансевропейски мрежи
- енергетика
- социална политика
- икономическо, социално и териториално единство
- околна среда
- защита на потребителите
- общите проблеми по безопасността в общественото здравеопазване.
В областите на научните изследвания, технологичното развитие и космоса, Съюзът разполага с компетентност да предприема действия (дефиниране и изпълнение на програми), без по този начин да се пречи на държавите - членки да упражняват своята компетентност. Същото се отнася и до областите на сътрудничество по отношение на хуманитарната помощ и развитието.

Конституцията възприема и "клаузата за гъвкавост", която дава възможност на Съвета на министрите, произнасяйки се с единодушие, по предложение на Комисията и след одобрение на Европейския парламент, да приеме необходимите разпоредби, ако дадено действие на Съюза изглежда необходимо в рамките на политиките, дефинирани в Част III на Конституцията, за да се постигне някоя от целите, определени от Конституцията, но в нея не са предвидени правомощията, нужни на Съюза.

 

5.Членството в ЕС

Европейските общности и Европейският съюз са организации, отворени за присъединяване на нови държави-членки. Възможността за разширяване на ЕО/ЕС е предвидена в учредителните им договори.
Кой може да кандидатства за членство?
За членство в Европейския съюз "може да кандидатства всяка европейска държава, която спазва принципите, провъзгласени в член 6, ал. 1", е записано в Договора от Маастрихт. Принципите, визирани от тази разпоредба са тези на свободата, демокрацията, зачитането на правата на човека и основните свободи и на правовата държава, които са общи принципи за държавите-членки.
Ограничението, което е поставено за членството на дадена държава в ЕС е тя да бъде "европейска". Понятието "европейски" обаче не е дефинирано в договора. То включва освен географски, също исторически и културни елементи, които са в основата на европейската идентичност.
Процедурата
Процедурата по членството започва с подаване на молба от съответната държава до Съвета на министрите. Съветът трябва да се произнесе по молбата с единодушие, след като е получено позитивно становище от Европейския парламент и след консултация с Европейската комисия.
Комисията от своя страна трябва да представи становище по молбата за членство.
Преговорите за членство се водят от председателството на ЕС, което действа от името на всички държави-членки, със съдействието на Комисията, която е натоварена със задачата да подготви общи за всички държави-членки позиции, на чиято основа да се водят преговорите.
След приключване на преговорите Комисията представя официално становище. След получаването на това становище, Европейският парламент също трябва да даде съгласието си за сключване на договор за присъединяване. Следващата стъпка е подписването на договора, което се прави от държавата-кандидатка, от една страна, и Съветът на министрите от друга. Последният етап е договорът за присъединяване да бъде ратифициран от всички държави-членки на съюза.
На Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г. бяха дефинирани следните критерии, на които държавата-кандидатка трябва да отговаря, за да стане член на ЕС:
- Стабилност на институциите, гарантиращи демокрация, законност, зачитане на човешките права и защита на малцинствата;
- Наличие на функционираща пазарна икономика, както и способност да се справи с/в условията на конкуренция с пазарните сили в Съюза;
- Способност да поеме ангажиментите за членство, вкл. да отговори на целите на политическия, икономическия и валутния съюз.
Това са т.нар. "копенхагенски критерии".
Според критериите за членство страната-кандидатка трябва да създаде условия за интеграция чрез хармонизиране на административните си структури според решението от Европейския съвет от Мадрид от декември 1995.

Основно изискване за членство в ЕС е националните закони да бъдат уеднаквени с правните норми на Европейската общност, което включва и изискването те да бъдат ефективно приложени чрез подходящи административни и съдебни структури.

 

6. Правото на ЕС.

Какво представлява правото на ЕС?
Класическото разделение на правото, с което юридическата наука борави е: международно право и вътрешно (национално) право. Още през 1963 г. обаче Съдът на Европейските общности аргументира тезата, че "договорът [за Европейската икономическа общност] не се ограничава до създаването на взаимни задължения за различните субекти, по отношение на които се прилага, но създава нов правов ред. . ." В друго свое решение, Съдът на ЕО отново заявява "Общността представлява нов правопорядък на европейското право". Само година по-късно, през 1964 г. Съдът отива още по-напред, постановявайки, че Общността "има собствен правов ред, интегриран в правната система на държавите-членки".
Когато става дума за правото на ЕС/правото на ЕО, често се цитира френският термин "acquis communautaire" (аки комюнотер), който в превод означава "достижения на общностното право".
Казаното дотук очертава поредната характерна особеност на ЕС и Европейските общности - те са основани като класически международни организации, но в същото време на техните институции е дадено правомощието да създават правнозадължителни правила, които са обвързващи не само за държавите-членки, но и за техните граждани. . .
Първично и вторично право на ЕС
Така очертаното право на Европейския съюз се подчинява на вътрешното разделение: първично и вторично право.
Първично право представляват учредителните договори на Европейските общности и Европейския съюз, както и договорите за присъединяване на новите държави-членки. Протоколите и анексите към договорите, които са юридически обвързващи, също са част от първичното право на Съюза.
Тези договори се приемат от правителствата на държавите-членки чрез подписването им. На втория етап от процедурата за влизането в сила на договорите се извършва тяхната ратификация (чрез националните парламенти на държавите-членки или чрез допитване до техните народи). Договорите влизат в сила, след като всички страни, които са ги подписали, приключат процеса по ратификацията им.
Първичното право заема най-високото място в йерархията на източниците на правото на ЕС.
Вторичното право на ЕС се състои от регламентите, директивите, решенията, препоръките и становищата на институциите на ЕС. В повечето случаи институциите са свободни в избора си на форма за своя акт - регламент, директива и пр. По принцип регламентите се използват в сфери, които изискват по-стриктни разпоредби, докато директивата, която е задължителна само по отношение на постигане на предвидената в нея цел, се използва за по-общо уреждане на определени въпроси.
Основни принципи на правото на ЕС
Два са основните принципа на правото на ЕС: принципа за неговото върховенство (примат) и принципа на директния ефект (прякото действие).
Върховенство
До Договора за създаване на Конституция за Европа, приматът на европейското право над правото на държавите-членки не беше легално закрепен, а бе изведен като принцип от Съда на Европейските общности, за да се гарантира спецификата на правния ред на ЕС, която би се обезсмислила, ако за прилагането на неизбежните конфликти между националното и общностното право се използват класическите инструменти, познати на международното право.
Принципът е формулиран за пръв път от Съда на ЕО още през 1964 г. "Включването в правото на всяка държава-членка на разпоредби, произлизащи от Общността, и, по-общо, текстът и духът на договора [за създаване на Европейска икономическа общност] създават невъзможност за държавите да дадат предимство на едностранна и последваща мярка над правната система, приета от тях на основата на реципрочността. Изпълнителната сила на правото на Общността не може да варира в отделните държави - членки в зависимост от последващи вътрешни закони. . .", аргументира се Съдът на ЕО.
Така принципът на примата на правото на общността се превръща и в главната гаранция за неговото единообразие във всички държави-членки, чиито съдебни институции са натоварени с неговото прилагане.
През 1970 г. в друго своя класическо решение Съдът на ЕО постановява, че общностното право се ползва с върховенство дори когато противоречащата норма от вътрешното право на държава-членка е от най-висш порядък - конституционна.
Директен ефект
Доктрината за директния ефект на правото на общността отново е създадена от Съда на Европейските общности. С директен ефект се ползва норма на правото на Общността, която незабавно и пряко предоставя на физическите и юридическите лица права, които трябва да бъдат признати и защитени от националните съдилища.
"Независимо от законодателството на държавите- членки, правото на Общността не само налага задължения на индивидите, но също е предназначено да им предоставя права, които стават част от тяхното правно наследство", постановява Съдът.
Това конкретно означава, че гражданин на държава- ленка може да се позове пред съд на собствената си държава на норма от правото на ЕС и съдът трябва да защити правата му, предоставени от общностното законодателство.

 

7. Еврото.

Единната европейска валута
Еврото е единната европейска парична единица. От 1 януари 2002 г. повече от 300 милиона европейски граждани го използват ежедневно. Между Договора от Маастрихт, подписан през февруари 1992 г., който поставя началото на въвеждането на единна европейска валута, и разпространението на монети и банкноти в 12 страни-членки на ЕС изминават 12 години.
Решението за името на единната европейска парична единица е взето от Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. Там се определя, че наименованието на единната валута е "евро". Едно евро съдържа 100 цента.
Разликата между евро и екю
Екю (ECU, European currency unit) е разчетна парична единица, въведена в рамките на европейската валутна система в края на 70-те години. Всяка държава-членка създава резерв от екю, като депозира 20% от златните си резерви и 20% от резервите си в чуждестранна валута във Европейския фонд за валутно сътрудничество.
Екюто не беше платежно средство и никога не е имало монети и банкноти екю. Екюто представляваше "кошница" от валутите, които участваха в него и неговата стойност зависеше от тях.
Частта на различните валути, които участваха в изчисляването на екюто, се разглеждаше през петгодишен период или по искане на държава-членка, ако тежестта на валутите се е променила с над 25%.
Въвеждането на еврото се осъществява в три фази
Първата фаза започва през май 1998 г., когато се взема решение кои държави-членки изпълняват критериите от Маастрихт и искат да се включат в Икономическия и валутен съюз. Това са Белгия, Германия, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Австрия, Португалия и Финландия. От 1 януари 2001 г. и Гърция се присъедини към еврозоната.
Втората фаза започва на 1 януари 1999 г., когато е въведена единната валута за 11-те държави-членки. От икономическа гледна точка валутният съюз започва своето реално съществуване от тази дата, въпреки че еврото влиза в обращение три години по-късно. Заплащанията с евро се извършват само чрез банкови трансфери, чекове, кредити карти.
Третата фаза започва на 1 януари 2002 г., когато в обращение са пуснати банкноти и монети евро. Те се използват заедно с националните валути, които постепенно са изтеглени от употреба до края на тази фаза - 1 юли 2002 г. От 1 януари 2002 г. заплатите в държавите участнички в еврозоната се изплащат в евро, като заедно с цените се преобразуват по фиксиран обменен курс.
Дизайн на еврото
Евробанкнотите са седем - номинали от 5, 10, 20, 50, 100, 200 и 500 евро. Евромонетите са осем - 2 евро, 1 евро, 50 цента, 20 цента, 10 цента, 5 цента, 2 цента и 1 цент.
Дизайнът на банкнотите, представен от Робърт Калина от Централната банка на Австрия, е одобрен от Съвета на Европейския валутен институт и от Европейския съвет в Дъблин в края на 1996 г.
Общият дизайн съдържа много символи, които са свързани с архитектурното наследство на Европа. На едната страна на банкнотите доминират образите на прозорци, портали и арки - като символи на духа на откритост и желание за сътрудничество на Европейския съюз. На обратната страна на всяка банкнота има мостове от различни периоди - метафора за комуникацията между народите на Европа, както и между Европа и останалия свят.
Лицевата страна на монетите, проектирана от белгийския компютърен специалист Лу Луекс, е обща. Тя представлява общо за всички монети "европейско лице", съдържащо карта на Европейския съюз на фона на траверси, на която са закачени звездите на флага на ЕС. Другата страна на монетите се избира от всяка страна-членка. Окончателното решение за дизайна на монетите е взето от Европейския съвет в Амстердам през юни 1997 г.
Критерии за членство във валутния съюз
За да стане членка на валутния съюз една страна трябва да изпълни следните т.нар. Маастрихтски критерии:
- Да постигне устойчивост на цените и средногодишен темп на инфлация, който не надминава с повече от 1,5% темпа на инфлация в трите държави-членки с най-добри резултати в областта на стабилността на цените;
- Равнището на лихвения процент да не е по-високо от 2.0% от средното за трите най-добре представящи се страни по ценова стабилност;
- Бюджетният дефицит да не надскача 3% от брутния й вътрешен продукт, а съотношението между държавният дълг и БВП не бива да бъде повече от 60%;

- Паричната единица на държавата трябва да се е вмествала без голямо напрежение в нормалните прагове на отклонение, предвидени в механизма на обменните курсове от европейската валутна система през последните две години преди влизането в ЕС.

 

8. Символите на Европейския съюз.

9 май - Ден на Европа
На 9 май 1950 г. - точно пет години след края на Втората световна война - е направена първата стъпка към обединяване на европейски усилия в инициатива, която в днешни дни е прераснала в Европейски съюз.
На този ден в Париж френският външен министър Робер Шуман прочита пред международните медии декларация (т.нар. "Декларация Шуман"), с която призовава Франция, Германия и другите европейски страни да обединят производството си на въглища и стомана като "първа реална стъпка към Европейска федерация".
По-малко от година след това е подписан договора за учредяване на първата Европейска общност - Европейската общност за въглища и стомана. През 1985 г. на срещата на върха в Милано 9 май е обявен за Ден на Европа и става един от символите на ЕС.
Европейският флаг
Европейският флаг - 12 златни звезди, подредени в кръг, на син фон е символ не само на Европейския съюз, но и на европейското единство и европейската идентичност.
Броят на звездите не зависи от броя на държавите-членки на съюза и чиста случайност е, че между 1998 и 1995 г. членуващите държави в ЕС бяха точно 12.
Звездите са 12, тъй като това число символизира съвършенството, целостта и единството.
Европейският флаг първоначално - от 1955 г. - е символ на Съвета на Европа - международна организация, основана на 5 май 1949 г. и съществуваща независимо от Европейските общности и Европейския съюз.
През 1985 г. държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на ЕО взимат решение да флагът с дванайсетте звезди на син фон да стане официален символ на Европейските общности.
Европейският флаг е и официалната емблема на Европейската комисия. Останалите институции на ЕС имат различни от флага символи.
Европейският химн
"Одата на радостта" от Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен е приета за Европейски химн от Съвета на Европа през 1972 г., а през 1986 г. - и от Европейския съюз.
Работата по интерпретацията на творбата е поверена на един от най-известните диригенти на XX век - Херберт фон Караян. Караян прави три аранжимента - за соло пиано, за духов оркестър и за симфоничен оркестър.
Европейският химн трае точно две минути. Текстът на "Одата на радостта", написана от Фридрих Шилер през 1785 г. и вдъхновила Бетовен за написването на музикалното произведение, не е запазен като текст на европейския химн.

Европейският химн не замества химните на държавите членки.

 

9. Държавите членки.

 

Карти на страните кандидат-членки за ЕС

 

ТЪРСЕНЕ

kardjali.bg

АНКЕТИ


[ Резултати ]

ФОТОГАЛЕРИЯ

Оперативна програма Околна среда 2007-2013г.

Проект „Интегриран воден проект за Кърджали: изграждане на ПСОВ и довеждащ колектор, разширение и реконструкция на водоснабдителната и канализационна мрежа”






Плащане на данъци


Пази гората от пожари


 
© 2004-2017, Municipality of Kardjali. All Rights Reserved. Web design
 
Хотел Главатарски хан Семеен хотел Олимпия Минерални бани Семеен хотел Роксана Минерални бани