Проекти на община Кърджали
 Реализиращи се проекти:
Оперативна програма
      “Регионално развитие”
      2007-2013

Оперативна програма
      “Околна среда”
      2007-2013 г.

Оперативна програма
      “Развитие на човешките
      ресурси” 2007-2013 г.


 Реализирани проекти:
2000 - 2003 г.
2003 - 2008 г.

Проекти съфинансирани
      от Община Кърджали

Правила за
      съфинансиране

Презентации

  Оперативни програми
"Регионално развитие"
      2007-2013 г.

"Конкурентноспособност"
      2007-2013 г.

"Околна среда"
      2007-2013 г.

"Транспорт" 2007-2013 г.
"Развитие на човешките
      ресурси" 2007-2013 г.

"Административен
      капацитет" 2007-2013 г.

"Техническа помощ"
      2007-2013 г.


  Европа и ЕС
Европа
Какво е ЕС?
История на ЕС
Институции на ЕС
Европейско гражданство

Предприсъединителни инструменти на ЕС
Въведение в програмите
      на ЕС

Програма ФАР - ТГС и ИСС
Програма ИСПА
Програма САПАРД
Общностни програми

  Структурни фондове на ЕС
Европейски фонд за
      регионално развитие - ЕФРР

Европейски социален
      фонд - ЕСФ

Кохезионeн фонд
Фонд за ориентиране и
      гарантиране на селското
      стопанство - секция
      "Ориентиране" - ЕФОГСС

Финансовият инструмент за
      ориентиране на рибарството
      - ФИОР

Инициативи на Общността
6600, гр. Кърджали,
бул. "България", №41, Община Кърджали, стая 604
инж. Александра Римпопова, Гюлюзар Мустафа - Исмаил, Надежда Цветкова

Tелефон:
(0361) 6-73-91
тел/факс: (0361) 6-15-31
ip_kj@mail.bg
Best view in 1024x768+
with IE6+ or Mozzila Firefox


  ЕВРОПА И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ИСТОРИЯ НА ЕС

1. Развитие на европейския интеграционен процес.

Идеите за европейско обединение не започват от Европейските общности. Общностите обаче са най-успешния интеграционен модел.
Началото
Началото е поставено на 9 май 1950 г. Датата е специално избрана - навършват се точно пет години след края на Втората световна война. На тази дата традиционно се чества Деня на победата на съюзниците от антихитлеристката коалиция. Не след дълго обаче 9 май става Ден на Европа, един от символите на ЕС.
На 9 май френският министър на външните работи Робер Шуман излиза с изготвена от Жан Моне, политически секретар на френското министерство на промишлеността, декларация, с която се предлага Франция и Германия, както и други държави, които имат интерес, да обединят добива и преработката на въглища и стомана.
Идеята на Жан Моне е проста - той скъсва със старите грандиозни представи за изграждане на обединена Европа изведнъж, по пътя на създаване на федерация. Жан Моне чертае друг път пред европейското обединение - то ще е еволютивно, ще започне от една сравнително малка, но твърде важна и с голямо психологическо значение област - въгледобива и металургията, и ако е успешно ще се разширява постепенно, стъпка по стъпка.
Така на 18 април 1951 г. в Париж Франция, Германия, Италия и трите държави от Бенелюкс - Нидерландия, Люксембург и Белгия подписват Договор за създаване на Европейска общност за въглища и стомана.
Изграждането на Общностите
След неуспешните идеи за изграждане на Европейска отбранителна общност (1952 г.) и Европейска политическа общност (1954 г.), европейските правителства се връщат към основната идея на "Декларацията Шуман" - европейската интеграция да се извършва постепенно, без резки скокове в развитието на интеграционните процеси.
През юни 1955 г. външните министри на шестте държави-членки се събират на конференция в италианския град Месина. Съставена е експертна група, която е оглавена от белгийския министър председател Пол Анри Спаак. На 21 април следващата година той представя два плана - за изграждане на организация за развитие и контрол на използването на атомната енергия за мирни цели и за създаване на общ пазар.
На 25 март 1957 г. в Рим са подписани два договора - Договор за създаване на Европейска икономическа общност (ЕИО) и Договор за създаване на Европейска общност за атомна енергия (Евратом).
Договорите влизат в сила на 1 януари 1958 г.
В Европа действат вече три формално отделени общности, които обаче имат сходни органи на управление (Съвет, Комисия, Асамблея, Съд) и обща идейна насоченост.
Първото разширяване
През 1961 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия подава молба за членство в Европейските общности, но тя среща съпротива от страна на Франция. Едва през април 1969 г., след оттеглянето на ген. Шарл дьо Гол от власт, отпада и френското вето за членството на Обединеното кралство в Общностите.
През януари 1972 г. три държави - Дания, Ирландия и Обединеното кралство подписват договор за членство, който влиза в сила от 1 януари следващата година.
Договорът за сливане
Междувременно, на 8 април 1965 г. шестте страни-членки на Общностите подписват Договор за сливане на Съветите на министрите на трите Общности, както и на Върховния орган на ЕОВС и Комисиите на другите Евратом и ЕИО в единна Комисия на Европейските Общности. Още с подписването на Римските договори пък се приема протокол, според който Общата асамблея на ЕОВС поема функциите на Асамблея на всички общности (и през 1986 г. с Единния Европейски акт е преименувана на Европейски парламент). По силата на същия протокол, Съдът на ЕОВС е натоварен с функциите на единен Съд на Европейските общности.
Договорът влиза в сила едва две години по-късно, тъй като Франция парализира процедурата по вземане на решения в ЕО, водейки "политика на празния стол" с желанието да защити принципите на държавния суверенитет. Постигнатият "Люксембургски компромис", с който е намерен изход от създалата се криза, дава възможност на всяка страна-членка да се позове на "много важни национални интереси" и да поиска вземане на решение не с квалифицирано мнозинство, а с единодушие, т.е. позволява се на всяка държава да наложи вето срещу решение на Общностите.
Първата ревизия на учредителните договори
През 1986 г. в Люксембург е подписан Единния европейски акт (ЕЕА), който влиза в сила на 1 юли 1987 г. ЕЕА представлява първата ревизия на учредителните договори и внася изменения и допълнение в тях, засилвайки ролята на Европейския парламент в институционалната структура на Общностите.
Второто разширяване
Гърция става десетата държава, присъединила се към Общностите, след като на 1 януари 1981 г. влиза в сила договорът и за членство, подписан на 29 май 1979 г.
Пет години по-късно Общностите вече имат дванайсет държави - членки. На 1 януари 1986 влизат в сила присъединителните договори на Испания и Португалия.
Създаването на Европейския съюз
Под въздействието както на вътрешни, така и на външни фактори, в самото начало на 90-те години държавите-членки вземат решение за свикване на две междуправителствени конференции: за Икономически и валутен съюз (ИВС) и за Политически съюз. Конференциите завършват с подписването в холандския град Маастрихт на 7 февруари 1992 г. на Договор за Европейски съюз (ДЕС).
Договорът от Маастрихт създава нова структура - Европейски Съюз, но без по този начин да замества съществуващите до момента три Европейски общности. Напротив, според определението на договора "Съюзът се основава на Европейските общности, допълнени от политиките и формите на сътрудничество, създадени с настоящия договор".
Така създаденият Съюз разкрива множество специфики и не прилича на класическите съюзи, познати на международното право. Съзнателно определението на Съюза в Договора от Маастрихт е много широко, той е "нов етап в процеса на създаване на все по-тесен съюз между народите на Европа, в който решенията се вземат възможно най-близо до гражданите".
При това ЕС не е юридическо лице.
Сложният текст на Договора за Европейски съюз остава до голяма степен далеч от разбирането на гражданите и ратификацията му се оказва доста тежък процес, който отлага влизането в сила на договора до 1 ноември 1993 г.
От митнически към икономически и валутен съюз
Икономическата интеграция преминава през различни фази:
- зона за свободна търговия - премахват се всички търговски бариери между страните-членки на зоната, но се запазват собствените търговки политики по отношение на трети страни
- митнически съюз - на този етап страните-членки изработват и прилагат външнотърговска политика и обща митническа тарифа
- Единен пазар (вътрешен пазар) - на този етап митническият съюз се разширява със свободното движение на работна сила, стоки, услуги и капитали
- Икономически и валутен съюз - това е единен пазар с обединяване на паричната и фискалната политика.
На 1 юли 1968 г. държавите-членки на Общностите оповестиха приключването на изграждането на митническия съюз. Въведена е обща митническа тарифа.
По време на Европейския съвет в Бремен (6 и 7 юли 1979 г.) държавните и правителствените глави на страните - членки решават да се създаде Европейска валутна система, която да влезе в сила на 13 март 1979 г. Три са основните елемента, които включва тази система:
- екю - (ECU, European currency unit)
- обменен курс и механизми за интервенция
- кредитни механизми
През юни 1989 г. председателят на Европейската комисия Жак Делор представя на Европейския съвет в Мадрид доклад, който предвижда изграждането на Икономически и валутен съюз между държавите-членки на Общностите в три етапа:
- Първият етап започва на 1 юли 1990 г. Държавите-членки разработват програми за конвергенция, за да може между техните валути да бъдат установени фиксирани курсове.
- Вторият етап започва на 1 януари 1994 г. Това е преходен етап, по време на който се цели постигането на планираната икономическа конвергенция. Създава се Европейски валутен институт.
- Третият етап започва на 1 януари 1999 г. Създава се Европейската централна банка, която замества Европейския валутен институт и води паричната политика на ЕС. Еврото се превръща в законна валута, а банките и предприятията извършват валутните си операции в евро. От 1 януари 2002 се въвеждат в обръщение евробанкнотите и евромонетите. От 1 юли 2002 г. еврото става единствената официална валута в страните, които се присъединяват към т. нар "еврозона".
В началото на май 1998 г. Европейският съвет решава, че 11 страни отговарят на критериите за въвеждане на еврото - Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Италия, Испания, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия, Франция. От 1 януари 2001 г. към тях се присъединява и Гърция.
От 12 на 15
От 1995 г. Европейския съюз вече има 15 държави- членки. В поредната вълна на разширяване Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Съюза.
Гражданите на Норвегия за втори път - след отрицателния вот на референдума през 1972 г. - гласуват против присъединяването на страната си към Съюза.
Нови ревизии
На 2 октомври 1992 г. в Амстердам държавите-членки подписват нов договор, който внася поправки в учредителните договори на Европейските общности и Европейския съюз, с цел да повиши ефективността на Съюза и да даде нов импулс на интеграционните процеси. Амстердамският договор влиза в сила на 1 май 1999 г.
С оглед на бъдещото присъединяване на държавите от Източна и централна Европа и необходимата реформа в институциите на ЕС, на 26 февруари 2001 г. в Ница държавите-членки подписват нов ревизионен договор. Той влиза в сила на 01 февруари 2003 г.
Най-голямото разширяване в историята на Съюза
Малко след присъединяването на Австрия, Швеция и Финландия, нови дванайсет страни застанаха на прага на Европейски съюз. В средата на 90-те години молби за членство подадоха България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Естония, Литва, Латвия, Словения, Кипър и Малта.
От 1 май 2004 г. към ЕС се присъединиха десет от тези страни, а от 1 януари 2007 г. пълноправни членове на Съюза се очаква да станат България и Румъния.
Кандидатки за членство към настоящия момент за Турция и Хърватия.
Конституцията за Европа
На 29 октомври 2004 г. в Рим беше подписан Договорът за създаване на Конституция за Европа, който ще влезе в сила след като всички държави-членки на ЕС го ратифицират. Процедурата по ратификация ще протича в периода ноември 2004 - ноември 2006.

Този договор ще замени съществуващите в момента учредителни договори на ЕО/ЕС, както и договорите, внасящи изменения и допълнения в тях. Според разпоредбите на Европейската конституция, Европейският съюз ще придобие юридическа личност и ще бъде правоприемник на Европейските общности.

 

2. Хронология на европейската интеграция.

19 септември 1946
Уинстън Чърчил призовава в Цюрих за създаването на обединени европейски щати.
8-10 май 1948
Координационният Комитет за европейско единство организира Конгреса в Хага. В своите резолюции Конгресът призовава за обединена демократична Европа и за създаването на Съвета на Европа.
5 май 1949
В Лондон се създава Съветът на Европа със седалище в Страсбург.
9 май 1950
Френският външен министър Робер Шуман предлага създаването на Европейската общност за Въглища и стомана (ЕОВС).
24 октомври 1950
Френският министър-председател Рене Плевен предлага създаването на интегрирана европейска армия.
18 април 1951
Белгия, Федерална република Германия, Франция, Италия, Люксембург и Холандия ("шестте") подписват договор, създаващ Европейската общност за Въглища и стомана (Парижки договор).
27 май 1952
Подписване на договор между "шестте" за създаването на Европейската отбранителна общност (ЕОО), който обаче се проваля през 1954 г. във френското Национално събрание.
10 август 1952
Върховният съвет - изпълнителният орган на ЕОВС - започва своята работа под председателството на Жан Моне.
11 септември 1952
Външните министри на "шестте" възлагат на Общото събрание на ЕОВС да изготви проект на договор за създаването на Европейска политическа общност (ЕПО). Проектът е представен на 10 март 1953 г.
10 февруари 1953
Установява се общ пазар за въглища, желязна руда и скрап.
1 май 1953
Установява се общ пазар за стомана.
30 април 1954
Френското Национално събрание отхвърля Договора за създаването на ЕОО, а следователно и на свързаната с нея ЕПО.
1 и 2 юни 1955
На своята среща в Месина външните министри на "шестте" вземат решение за предприемане на по-нататъшни стъпки за интеграция. Създава се експертен комитет, председателстван от Пол-Анри Спаак.
25 март 1957
"Шестте" подписват в Рим договори, създаващи Европейската икономическа общност (ЕИО) и Евратом (Римски договори).
1 януари 1958
Римските договори влизат в сила. Валтер Халщайн става първият председател на Комисията на ЕИО, а Луи Арманд - първият председател на Комисията на Евратом.
1 януари 1959
В ЕИО се извършва първото намаляване на митата с 10%.
21 юли 1959
Седем държави членки на Организацията за европейско икономическо сътрудничество (ОЕИС) - Австрия, Дания, Норвегия, Португалия, Швеция, Швейцария и Великобритания, вземат решение за създаването на ЕФТА (ЕАСТ - Европейска асоциация за свободна търговия). Договорът влиза в сила на 3 май 1960 г.
1 януари 1961
Първо частично уеднаквяване на националните мита на страните от ЕИО с цел установяване на единни външни мита.
9 юли 1961
Подписване на споразумението за асоцииране на ЕИО с Гърция.
31 юли 1961
Ирландия отправя молба за присъединяване към ЕИО.
9 август 1961
Великобритания отправя молба за присъединяване към ЕИО.
10 август 1961
Дания отправя молба за присъединяване към ЕИО.
30 април 1962
Норвегия отправя молба за присъединяване към ЕИО.
14 януари 1963
Френският президент Дьо Гол налага вето върху присъединяването на Великобритания към ЕИО.
22 януари 1963
Подписване в Париж на германско-френския договор за приятелство (Елисейски договор).
29 януари 1963
Прекратяване на преговорите с Великобритания за присъединяване към ЕИО.
20 юли 1963
Подписване в Яунде на конвенция за асоцииране на ЕИО със 17 африкански страни и Мадагаскар (конвенция от Яунде).
11 септември 1963
Подписване на споразумение за асоцииране на ЕИО с Турция.
8 април 1965
Подписване на договор за сливане на изпълнителните органи на трите европейски общности ЕОВС, ЕИО, ЕОАЕ (ЕО).
28-29 януари 1966
Кризата на ЕИО се разрешава чрез "Компромиса от Люксембург", който представлява де факто отказ от предвиденото в договорите и преминаване към единодушни решения в Съвета на министрите.
10 май 1967
Великобритания подава втора молба за присъединяване. Ирландия също подава втора молба за присъединяване.
11 май 1967
Дания подава втора молба за присъединяване.
1 юли 1967
Влиза в сила договорът за сливане от 8 април 1965 г. Жан Рей става първият председател на Комисията и за трите общности ЕОВС, ЕИО, Евратом.
24 юли 1967
Норвегия подава втора молба за присъединяване.
28 юли 1967
Швеция отправя молба за присъединяване към ЕО.
1 юли 1968
Осъществяване на митническия съюз и въвеждане на общи външни мита.
8 ноември 1968
Гарантира се свободното движение на работещите вътре в Общността, за да се създаде общ пазар на работната сила.
4 март 1969
Подписва се споразумение за асоцииране между ЕО, Тунис и Мароко.
29 юли 1969
Подписана е втората Конвенция от Яунде. Тя влиза в сила на 1 януари 1971 г.
1 и 2 декември 1969
Държавните и правителствените ръководители приемат в Хага решение за ускорена интеграция, за поетапно въвеждане на икономическия и валутния съюз (ИВС) до 1980 г. и за политическо сътрудничество. Освен това се взема решение за започване на преговори за присъединяване с Дания, Ирландия, Норвегия и Великобритания.
1 януари 1970
Правомощията по външнотърговската политика преминават от страните членки към ЕО.
2 юли 1970
Франко Л. Малфати става председател на Европейската комисия.
8 октомври 1970
На Съвета и Комисията е представен планът "Вернер", наречен на името на министър-председателя на Люксембург, относно постепенното осъществяване на Икономическия и валутен съюз.
27 октомври 1970
Докладът от Люксембург (докладът "Давиньон") на външните министри на страните от ЕО за Европейско политическо сътрудничество (ЕПС) е представен на държавните и правителствените ръководители.
5 декември 1970
Подписано е споразумение за асоцииране с Малта.
1 юли 1971
Общността одобрява "Система на общите митнически преференции" в търговията с 91 развиващи се страни.
22 януари 1972
Подписани са договорите за присъединяване между ЕО и Дания, Ирландия, Норвегия и Великобритания.
21 март 1972
Въвежда се "валутната змия": Съветът и правителствата на държавите членки се договарят да не допускат обменните курсове на валутите на членките на ЕО да се отклоняват един от друг с повече от 2,5%.
22 март 1972
Сико Л. Мансхолт става председател на Комисията на ЕО.
10 май 1972
На референдум населението на Ирландия одобрява присъединяването към ЕО.
12 юли 1972
Британската палата на общините се изказва за присъединяване към ЕО.
23 юли 1972
Подписване на споразумението за свободна търговия между ЕО и държавите, останали в ЕФТА - Исландия, Австрия, Португалия, Швеция и Швейцария.
24 септември 1972
На референдум населението на Норвегия отхвърля присъединяването към ЕО.
3 октомври 1972
Населението на Дания одобрява на референдум присъединяването към ЕО.
19-20 октомври 1972
Държавните и правителствените ръководители на разширената ЕО вземат решение в Париж за развитие на ЕО към Европейски съюз и одобряват график за осъществяването на ИВС.
19 декември 1972
ЕО и Кипър подписват споразумение за асоцииране.
1 януари 1973
Влиза в сила разширяването на ЕО до 9 членки. ЕО получава общи правомощия за съвместна търговска политика.
6 януари 1973
Франсоа Ксавие Ортоли става председател на Комисията на ЕО.
11-12 март 1973
Великобритания, Ирландия и Италия остават извън "валутната змия", финансовите министри на ЕО вземат решение за общо поведение на техните валути по отношение на долара при твърди обменни курсове една спрямо друга.
13 май 1973
Подписва се споразумение за свободна търговия с Норвегия.
23 юли 1973
Външните министри на страните от ЕО одобряват в Копенхаген втория доклад за ВПС (доклада Копенхаген).
4 октомври 1973
Подписва се споразумение за свободна търговия с Финландия.
21 януари 1974
Министрите на труда и социалните въпроси на страните от ЕО одобряват социалнополитическата програма на Общността. На нейна основа ЕО може да предприема действия в три области: въпроси на заетостта, въпроси на изравняването на условията за живот и за труд и участие на социалните партньори в социалнополитическите и икономико-политическите решения на ЕО.
9-10 декември 1974
В Париж държавните и правителствените ръководители на страните от ЕО вземат решение занапред да провеждат редовни заседания като Европейски съвет.
28 февруари 1975
В Ломе се подписва първата Конвенция от Ломе с 46 страни от Африка, Карибския и Тихоокеанския регион (АКТ) по търговски и финансови въпроси, както и за оказване на техническо съдействие.
10-11 март 1975
Държавните и правителствените ръководители се срещат за първи път като Европейски съвет в Дъблин.
18 март 1975
Съветът на министрите взема решение за създаването на Европейски регионален фонд.
12 май 1975
Между ЕО и Израел се подписва споразумение за сътрудничество.
5 юни 1975
На референдум населението на Великобритания гласува за оставането на страната в ЕО.
13 юни 1975
Гърция подава молба за присъединяване към ЕО.
16 септември 1975
Между ЕО и Китай се установяват официални отношения.
20 декември 1976
Рой Дженкинс става председател на Комисията на ЕО.
28 март 1977
Португалия подава молба за присъединяване към ЕО.
1 юли 1977
Завършено е премахването на митата между деветте страни членки на ЕО.
28 юли 1977
Испания подава молба за присъединяване към ЕО.
6-7 юли 1978
Европейският съвет в Бремен взема решение за създаването на Европейска валутна система (ЕВС) и на европейска валутна единица.
14 март 1979
ЕВС влиза в сила със задна дата от 1 януари 1979 г.
7-10 юни 1979
В деветте страни членки на ЕО се провеждат първите общи и преки европейски избори за Европейски парламент (ЕП).
17-20 юли 1979
Първо заседание на пряко избрания ЕП в Страсбург. Симон Вейл е избрана за първия председател на пряко избрания ЕП.
30 октомври 1979
Подписва се Втората Конвенция от Ломе между ЕО и 58 държави от АКТ.
7-8 март 1980
Подписва се споразумение за сътрудничество между ЕО и държавите от АСЕАН.
12-13 юни 1980
Европейският съвет във Венеция одобрява декларация относно Близкоизточния конфликт.
28 юли 1980
Подписва се споразумение за сътрудничество между ЕО и Румъния.
6 октомври 1980
Комисията установява наличието на криза в железодобивната и стоманодобивната промишленост и отправя молба към Съвета да одобри въвеждането на производствени квоти.
1 януари 1981
Гърция става десетата страна членка на ЕО.
7 януари 1981
Гастон Торн става председател на Комисията на ЕО.
14 октомври 1981
На заседанието на Европейския съвет в Лондон външните министри на страните от ЕО одобряват Лондонския доклад за подобряване на ЕПС.
19 февруари 1982
Питер Данкерт е избран за втория председател на ЕП след въвеждането на преките европейски избори.
23 февруари 1982
На референдум населението на Гренландия гласува за излизане от ЕО.
24 януари 1983
След шестгодишни преговори членките на ЕО се споразумяват за обща политика в областта на риболова.
17-19 юни 1983
На своето заседание в Щутгарт Европейският съвет под писва "Тържествена декларация за Европейски съюз".
15 февруари 1984
Европейският парламент приема проекта на Договор за създаването на Европейски съюз, който е изготвен от комисия, ръководена от Алтиеро Спинели.
14-17 юни 1984
Провеждат се вторите европейски избори за ЕП.
25-26 юни 1984
Европейският съвет във Фонтенбло постига напредък във важни проблемни области. Решения за назначаването на комисията "Дуудж" по институционалните въпроси и на комисията "Адонино" за "Европа на гражданите".
25 юли 1984
Пиер Пфлимлин е избран за третия председател на ЕП след въвеждането на европейските избори.
26 септември 1984
Подписва се споразумение за търговско-политическо и икономическо сътрудничество между ЕО и Китай.
8 декември 1984
ЕО сключва с 65 страни от АКТ третата Конвенция от Ломе.
7 януари 1985
Жак Делор става председател на Комисията на ЕО.
15 юни 1985
Комисията на ЕО представя Бялата книга за окончателното установяване на Вътрешния пазар.
28-29 юни 1985
Европейският съвет в Милано взема решение с мнозинство за свикването на междуправителствена конференция за изменение на Римските договори.
2-3 декември 1985
Европейският съвет в Люксембург постига съгласие за реформа на институционалната система, за разширяване на компетенциите на Общността, както и за правна рамка за външнополитическото сътрудничество. Тези изменения на договора са изложени в "Единния европейски акт" (ЕЕА).
1 януари 1986
С присъединяването на Испания и Португалия в ЕО вече членуват дванадесет държави.
16 и 28 февруари 1986
Подписване на ЕЕА от дванадесетте страни членки.
20 януари 1987
Сър Хенри Плъмб е избран за четвърти председател на ЕП след въвеждането на европейските избори.
14 април 1987
Турция подава молба за присъединяване към ЕО.
1 юли 1987
Единният европейски акт влиза в сила.
11-12 февруари 1988
Европейският съвет в Брюксел одобрява пакета "Делор" за реформата на системата на финансиране, на общата селскостопанска политика и за удвояване на структурните фондове на ЕО.
29 март 1988
Комисията представя доклада "Чекини" за разходите от разпокъсването на пазара ("Разходите за не-Европа").
15-18 юни 1989
Трети европейски избори за Европейски парламент.
26-27 юни 1989
Европейският съвет в Мадрид взема решение за провеждане на междуправителствена конференция в съответствие с плана "Делор". Този план представлява една концепция, разработена от ръководителите на националните емисионни банки под ръководството на председателя на Комисията Жак Делор, която предвижда създаване на три етапа на Икономически и валутен съюз.
29 юни 1989
Испания се присъединява към Европейската валутна система.
17 юли 1989
Австрия подава молба за присъединяване към ЕО.
26 юли 1989
Енрике Барон Креспо е избран за пети председател на ЕП след въвеждането на европейските избори.
15 декември 1989
Подписва се четвъртата конвенция от Ломе с 68 държави.
19 юни 1990
В Люксембург се подписва второто Шенгенско споразумение.
25-26 юни 1990
Европейският съвет в Дъблин постига съгласие за свикването на междуправителствената конференция за осъществяването на Икономическия и валутен съюз, как-то и на една втора междуправителствена конференция за Политическия съюз.
1 юли 1990
Влиза в сила първият етап на Икономическия и валутен съюз.
4 юли 1990
Кипър подава молба за присъединяване към ЕО.
16 юли 1990
Малта подава молба за присъединяване към ЕО.
З октомври 1990
Чрез влизането в сила на държавния договор между ФРГ и ГДР двете германски държави се обединяват. С това петте нови федерални провинции вече са част от ЕО.
8 октомври 1990
Великобритания става десетата участничка в Европейската валутна система.
25 юни 1991
Испания и Португалия се присъединяват към Шенгенското споразумение.
1 юли 1991
Швеция подава молба за присъединяване към ЕО.
9-10 декември 1991
Среща на върха на Европейския съюз в Маастрихт. Държавните и правителствените ръководители постигат съгласие по Договора за Европейския съюз (ДЕС).
17 декември 1991
Представители на ЕО и на ЧСФР, Полша и Унгария под писват в Брюксел Европейските споразумения.
13 януари 1992
Егон Клети (Европейска народна партия) е избран за шести председател на ЕП от въвеждането на европейските избори.
18 март 1992
Финландия подава молба за членство в ЕО.
5 април 1992
Португалската валута е приета в Европейската валутна система.
2 май 1992
Външните министри на страните от ЕО и на държавите от ЕАСТ подписват в Порто споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство (ЕИП).
19 май 1992
Швейцария подава молба за членство в ЕО.
2 юни 1992
50,7% от населението на Дания гласуват на референдум срещу Договора за Европейския съюз.
20 септември 1992
51,05% от французите гласуват на референдум за Договора за Европейския съюз.
25 ноември 1992
Норвегия подава молба за членство в ЕО.
6 декември 1992
На референдум мнозинството от населението на Швейцария взема решение срещу споразумението за ЕИП.
11-12 декември 1992
Европейският съвет в Единбург одобрява желанието на Дания да не участва в единната валута и 6 концепциите за отбранителна политика на Европейския съюз. Освен това са одобрени пакетът "Делор" II за финансирането на ЕО до 1999 г.
22 декември 1992
Подписва се Европейско споразумение между ЕО и България.
1 февруари 1993
Подписва се Европейско споразумение между ЕО и Румъния.
17 март 1993
С допълнителен протокол ЕО и страните от ЕФТА създават Възможност Договорът за ЕИП да влезе в сила след излизането на Швейцария.
18 май 1993
След като на Дания бяха направени отстъпки с разпоредби за изключения, на втори референдум 56,8% от датчаните гласуват за Договора за Европейския съюз.
4 октомври 1993
Между ЕО и държавите приемнички на ЧСФР - Чехия и Словашката република, се подписва ново Европейско споразумение.
29 октомври 1993
На извънредна среща на върха в Брюксел държавните и правителствените ръководители на страните от Европейския съюз определят седалищата на новите институции на ЕС. Европейският валутен институт (ЕВИ) се установява във Франкфурт, Европол - в Холандия, а Европейската агенция за околната среда - в Дания.
1 ноември 1993
Договорът от Маастрихт влиза в сила.
1 януари 1994
Влиза в сила Вторият етап на Икономическия и валутен съюз. Александър Ламфалюси става първият председател на Европейския валутен институт.
1 април 1994
Унгария подава молба за присъединяване към Европейския съюз.
8 април 1994
Полша подава молба за присъединяване към Европейския съюз.
9-12 юни 1994
Четвърти преки избори за Европейски парламент.
12 юни 1994
Населението на Австрия одобрява на референдум присъединяването към ЕС с 66,4% от гласовете.
24 - 25 юни 1994
По време на заседанието на Европейския съвет в Корфу ЕС и Русия подписват споразумение за партньорство.
19 юли 1994
Клаус Хенш (Партия на европейските социалисти) е избран за седми председател на Европейския парламент след въвеждането на европейските избори.
16 октомври 1994
На референдум 57% от финландското население решава страната да се присъедини към ЕС.
13 ноември 1994
В Швеция 52,2% от гражданите вземат решение за присъединяване към ЕС.
27-28 ноември 1994
52,2% от норвежките избиратели гласуват срещу присъединяването към ЕС.
1 януари 1995
Финландия, Австрия и Швеция се присъединяват към ЕС.
9 януари 1995
Австрия се присъединява към ЕВС.
23 януари 1995
Председател на Европейската комисия става Жак Сантер.
26 март 1995
Шенгенското споразумение влиза в сила. Между Германия, държавите от Бенелюкс, франция, Испания и Португалия вече не се провежда граничен контрол на хората.
12 юни 1995
Подписват се споразумения за асоцииране на ЕС с Естония, Латвия и Литва.
22 юни 1995
Румъния подава молба за присъединяване към Европейския съюз.
27 юни 1995
Словашката република подава молба за присъединяване към Европейския съюз.
18 юли 1995
Тунис и ЕС подписват първото споразумение за асоцииране в рамките на новата средиземноморска политика на ЕС.
28 октомври 1995
Латвия подава молба за присъединяване към Европейския съюз.
13 ноември 1995
ЕС и Мароко подписват споразумение за асоцииране.
20 ноември 1995
ЕС и Израел подписват споразумение за асоцииране, което е допълнено от споразумение за участието на Израел в изследователските и технологичните програми на ЕС.
27-28 ноември 1995
На конференцията за Средиземноморието в Барселона ЕС и държавите от Близкия изток и Северна Африка се споразумяват за дългосрочно партньорство. Една от целите е изграждането до 2010 г. на зона за свободна търговия "Европа - Средиземно море".
28 ноември 1995
Естония подава молба за присъединяване към Европейския съюз.
2 декември 1995
В Мадрид се подписва "Нова трансатлантическа програма". В нея Европейският съюз и САЩ декларират своята готовност за разширяване на търговията и за по-интензивно сътрудничество при решаването на международните проблеми.
8 декември 1995
Литва подава молба за присъединяване към Европейския съюз.
14 декември 1995
България подава молба за присъединяване към Европейския съюз.
15-16 декември 1995
На своето заседание в Мадрид Европейският съвет определя името "евро" като название на бъдещата европейска валута.
1 януари 1996
Влиза в сила митническият съюз между ЕС и Турция.
17 януари 1996
Чешката република подава молба за присъединяване към Европейския съюз.
28 февруари 1996
Русия става член на Съвета на Европа.
1-2 март 1996
В Банкок се срещат 25 държавни и правителствени ръководители на европейски и азиатски държави. Целта на азиатско-европейската среща (АСЕМ) е трайното подобряване на търговските отношения и на политическия диалог.
27 март 1996
Европейската комисия налага забрана за износа от Великобритания на говеждо месо и на продукти от говеждо месо за целия свят.
29 март 1996
В Торино се открива междуправителствената конференция за реформата на ЕС.
10 юни 1996
Словения подава молба за присъединяване към Европейския съюз.
14 октомври 1996
Финландия става член на ЕВС.
20 октомври 1996
Във Финландия за първи път се провеждат избори за Европейски парламент.
26 октомври 1996
Новият министър-председател на Малта Алфред Сант обявява, че страната му оттегля молбата си за присъединяване към ЕС.
25 ноември 1996
Италианската лира се връща в ЕВС.
13-14 декември 1996
Европейският съвет в Дъблин взема решение за пакта за стабилност и за така наречената Европейска валутна система II за времето след планирания старт на Икономическия и валутен съюз.
19 декември 1996
Дания, Швеция, Финландия и нечленуващите в ЕС Норвегия и Исландия се присъединяват към Шенгенското споразумение.
14 януари 1997
Хосе Мария Хил-Роблес (Европейската народна партия) е избран за осми председател на ЕП от въвеждането на европейските избори.
24 февруари 1997
ЕС и властите на Палестинската автономия подписват споразумение за асоцииране.
16 април 1997
ЕС и Йордания подписват споразумение за асоцииране.
16-17 юни 1997
Държавните и правителствените ръководители одобряват Договора от Амстердам.
1 юли 1997
Холандецът Вим Душенберг става вторият председател на Европейския валутен институт.
8-9 юли 1997
На своята среща на върха 6 Мадрид държавните и правителствените ръководители на държавите членки на НАТО вземат решение да поканят Полша, Чешката ре публика и Унгария на преговори за присъединяване.
16 юли 1997
Председателят на Комисията Жак Сантер представя пред ЕП "Програма 2000 - един по-силен и разширен Съюз".
23 юли 1997
ЕС и Мексико подписват споразумение за свободна търговия.
26 октомври 1997
Италия става член на Шенгенската зона.
12 януари 1997
Австрия влиза в Шенгенското пространство.
20-21 ноември 1997
Извънредно заседание на Европейския съвет в Люксембург за въпроси от заетостта.
12-13 декември 1997
Европейският съвет в Люксембург решава да започне преговори за присъединяване със Словения, Полша, Унгария, Чехия, Естония, Кипър.
30 март 1998
Официално са открити преговорите за присъединяване с установените през декември 1997 г. кандидати.
2 май 1998
Европейският съвет окончателно решава кои страни участват във Валутния съюз: Белгия, Германия, Финландия, франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Австрия, Португалия и Испания ще основат ИВС па 1 януари 1999 г.
11 март 1998
Европейският съд за правата на човека, една институция на Съвета на Европа, започва дейността си в Страсбург.
11 декември 1998
Чрез седем секторни споразумения Швейцария и ЕС задълбочават двустранните отношения.
1 януари 1999
Стартира ИВС.
12 март 1999
Полша, Чешката република и Унгария стават членове на НАТО.
15 март 1999
Европейската комисия с председател Сантер подава колективна оставка.
24 март 1999
НАТО се намесва в Косово с военни средства.
24-26 март 1999
На извънредна среща на върха в Берлин Европейският съвет приема "Програма 2000".
1 май 1999
Договорът от Амстердам влиза в сила.
3-4 юни 1999
Хавиер Солана бива избран от Европейския съвет за Върховен представител на ЕС за ОВППС.
10 юни 1999
След успешни дипломатически усилия НАТО приключва въздушните удари над Югославия. Започва международна мирна мисия за Косово (КРОК).
10-13 юни 1999
Пети директни избори за ЕП.
20 юли 1999
Никол Фонтен (ЕНП) става деветата председателка на ЕП.
30 юли 1999
В Сараево 27 държавни и правителствени ръководители вземат решение за "Пакта за стабилност за Балканите". Бодо Хомбах е назначен за специален координатор.
15-16 октомври 1999
На извънредната среща на върха на Европейския съвет в Тампера е решено изграждането на правно пространство, обхващащо целия ЕС. Избран е и съставът на комитета за разработване на Хартата на основните права на ЕС.
10-11 декември 1999
В Хелзинки Европейският съвет решава да започне преговори за присъединяване с България, Литва, Латвия, Румъния и Словакия през февруари 2000 г. Турция получава статута на страна кандидат. До 2003 г. ЕС подготвя корпуси за кризисни ситуации, за да може да провежда самостоятелни военни операции.
14 февруари 2000
Тържествено откриване на междуправителствената конференция през 2000 г. До декември 2000 г. тя трябва да изработи основата за институционална реформа.
15 януари 2000
В Брюксел започват преговорите за присъединяване с България, Литва, Латвия, Малта, Румъния и Словакия.
9 май 2000
Европейските институции тържествено отбелязват 50-ата годишнина от декларацията "Шуман".
23 юни 2000
В Котоню (Бенин) ЕС и страните от АКТ подписват ново споразумение.
28 септември 2000
Мнозинството от датчаните се обявяват срещу влизането на страната в зоната на еврото.
7 декември 2000
Председателите на Европейския парламент, на Европейския съвет и на Европейската комисия тържествено прокламират Хартата на основните права на Европейския съюз.
7-11 декември 2000
Европейският съвет приема Договора от Ница. Основни промени в институционалните правила (претеглянето на гласовете, вземане на решения с мнозинство) трябва да бъдат адаптирани към един ЕС с 27 страни членки. Установява се още една ревизия на Договора за 2004 г.
1 януари 2001
Гърция става дванадесетата страна в зоната на еврото.
26 февруари 2001
Подписва се Договорът от Ница.
23-24 март 2001
В Стокхолм Европейският съвет приема конкретни решения за прилагане на икономическите реформи, за целите на политиката на заетостта и образованието, както и на електронната търговия.
7 юни 2001
На референдум, в който участват само 32,9%, населението на Ирландия отхвърля Договора от Ница.
15-16 юни 2001
На Европейския съвет в Гьотеборг държавните и правителствените ръководители определят процеса на разширяване като необратим и за първи път назовават 2004 г. като период за присъединяване.
24 юни 2001
ЕС и Египет подписват споразумение за асоцииране.
21 септември 2001
Извънреден Европейски съвет в Брюксел прави оценка на международното положение във връзка с терористичните атаки на 11 септември в САЩ.
29 октомври 2001
ЕС подписва Споразумение за стабилизация и сътрудничество с Хърватия.
24 ноември 2001
ЕС и Пакистан подписват споразумение за сътрудничество.
14-15 декември 2001
Европейският съвет в Лаакен, Белгия, приема декларация за бъдещето на Европейския съюз, която предвижда свикването на Конвент, натоварен със задачата да изработи проект за Европейската конституция. Взема се решение да края на 2002 г. да приключат преговорите със страните-кандидатки, готови за членство в Съюза, така че техните граждани да участват в изборите за Европейски парламент през 2004 г.
1 януари 2002
Евро-монетите и евро-банкнотите са пуснати в обръщение в 12 страни ("страните от еврозоната") - Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия и Франция.
15 януари 2002
Пат Кокс е избран за Председател на Европейския парламент.
28 февруари 2002
Еврото става единствената валута в 12-те страни от еврозоната. Националите валути са изтеглени от обръщение.
Конвентът за бъдещето на Европа започва работата си в Брюксел.
22 април 2002
Във Валенсия се подписва Споразумение за асоцииране на Алжир към ЕС.
31 май 2002
ЕС ратифицира протокола от Киото.
17 юни 2002
В Люксембург е подписано Споразумение за асоцииране на Ливан към ЕС.
23 юли 2002
Изтича 50-годишният срок, за който е сключен Договорът за създаване на Европейска общност за въглищата и стоманата.
9 октомври 2002
Европейската комисия предлага в края на 2002 г. да приключат преговорите за членство с 10 от страните-кандидатки: Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Чехия, Словакия и Словения, Кипър, Малта. Тези страни ще се присъединят към Съюза през 2004 г.
19 октомври 2002
Ирландските граждани гласуват в "за" Договора от Ница на повторен референдум.
18 ноември 2002
В Брюксел се подписва Споразумение за асоцииране на Чили към ЕС.
1 януари 2003
В ЕС се отбелязва 10-годишнината от създаването на Единния пазар.
1 февруари 2003
Влиза в сила Договорът от Ница.
8 март 2003
На референдум малтийските граждани одобряват присъединяването на страната си към ЕС.
19 март 2003
Европейският парламент одобрява присъединяването през 2004 г. на Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Чехия, Словакия и Словения, Кипър, Малта.
23 март 2003
Референдум в Словения относно присъединяването на страната към ЕС. Словенците гласуват "за".
12 април 2003
Референдум в Унгария относно присъединяването на страната към ЕС. Вотът е положителен.
16 април 2003
В Атина е подписан договора за присъединяване на Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Чехия, Словакия и Словения, Кипър, Малта към ЕС.
10-11 май 2003
В Литва се провежда допитване до народа относно членството за страната в ЕС. Литовците гласуват "за".
16-17 май 2003
Референдум относно присъединяването към ЕС се провежда в Словакия. Вотът е положителен.
7-8 юни 2003
Полша провежда референдум относно присъединяването към Съюза. Поляците гласуват "за".
13-14 юни 2003
Референдум относно присъединяването се провежда и в Чехия. Вотът е положителен.
20-21 юни 2003
Европейски съвет в Солун. Одобрен е подготвеният от Конвента проект за Европейската конституция. Европейските лидери се срещат с представители на балканските страни.
14 септември 2003
В Швеция се провежда референдум относно присъединяването на страната към еврозоната. Мнозинството гласували са "против".
20 септември 2003
Латвийците гласуват на референдум относно присъединяването на страната си към ЕС. Мнозинството от участвалите в народното допитване са "за".
4 октомври 2003
Междуправителствена конференция в Рим, на която трябва да се приеме окончателен вариант на текста на Европейската конституция. Някои държави-членки се обявяват за поправки в предложения от Конвента вариант.
1 ноември 2003
Жан Клод Трише е избран за председател на Европейската централна банка.
22-23 март 2004
Евро-средиземноморската парламентарна асамблея започва работата си в Атина.
1 май 2004
Договорът за присъединяване на десетте влиза в сила. Факт става най-голямото разширяване в историята на ЕС.
5 май 2004
Европейският парламент и Съветът на министрите дават одобрението си за десетте, предложени от новите държави-членки, европейски комисари.
1 юни 2004
Влиза в сила Споразумението за асоцииране на Египет към ЕС.
17-18 юни 2004
Европейският съвет в Брюксел решава, че Хърватия отговаря на политическите критерии от Копенхаген. Хърватия получава статут на страна-кандидатка за членство в ЕС.
29 юни 2004
Жозе Мануел Дурау Барозу е номиниран за Председател на Европейската комисия. Хавиер Солана е определен за генерален секретар на Комисията и Върховен представител на ЕС за Общата външна политика и политика за сигурност.
20 юли 2004
Новият Европейски парламент избира Жозеп Борел за свой председател.
20-23 юли 2004
Шестият пряко избран Европейски парламент започва работата си.
22 юли 2004
Европейският парламент одобрява Жозе Барозу като председател на новата Европейска комисия.
12 август 2004
Жозе Барозу обявява разпределението на портфолията на 24-мата европейски комисари. Европейският парламент трябва да одобри състава на Комисията.
26 октомври 2004
Жозе Барозу оттегля предложението си за състава на новата Европейска комисия.
18 ноември 2004
Европейският парламент одобрява новото предложение на Жозе Барозу за състава на новата Европейска комисия с 449 гласа "за", 149 "против" и 82 "въздържал се".
16 февруари 2005
Влиза в сила протокола от Киото.
20 февруари 2005
Испания става първата държава, провела референдум относно Европейската конституция.

Източник:
Справочник "Европа от А до Я"
www.eu.int

 

3. Разширяване на Европейския съюз.

Държави-учредителки на Европейските общности са Франция, Германия, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург. Скоро обаче и други държави заявяват желанието си за членство в Общностите.
През 1961 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия подава молба за членство, на която обаче Франция налага вето през 1963 г., аргументирайки се с тесните трансатлантически връзки на островната държава. След оттеглянето на ген. Дьо Гол от властта, шестте учредителки на Общностите постигат съгласие през декември 1969 г. за започване на преговори за членство със страните кандидатки - освен Обединеното кралство още Дания, Норвегия и Ирландия.
Първата вълна
През януари 1972 г. четирите страни - кандидатки подписват в Брюксел договора за присъединяване. Гражданите на Норвегия обаче гласуват с "не" на организирания референдум и от 1 януари 1973 г. в Европейските общности членуват 9 държави, след присъединяването на Обединеното кралство, Дания и Ирландия.
Втората и третата вълна
След възстановяване на демократичните режими в Гърция (1975 г.), Португалия (1974 г.) и Испания (1977 г.), тези страни подават молби за членство в Европейските общности.
На 28 май 1979 г. в Атина е подписан договорът за присъединяване на Гърция и тя става десетата членка на ЕО от 1 януари 1981 г. Точно пет години по-късно членки на общностите стават и Испания и Португалия.
Интересно е да се отбележи, че звездите на европейския флаг нямат нищо общо с броя на държавите-членки. Плод на съвпадение е, че в известен период членуващите в Общностите (от 1993 г. - в Европейския съюз) държави са 12 - точно колкото и звездите на флага.
Четвъртата вълна
В периода 1993 - 1994 г. Австрия, Финландия, Норвегия и Швеция провеждат интензивни преговори за членство в Европейския съюз. До края на 1994 г. техните присъединителни договори са подписани, но на референдума в Норвегия се получава отрицателен вот и за втори път скандинавската държава остава извън ЕО/ЕС.
Другите три държави - Австрия, Швеция и Финландия, обаче от 1 януари 1995 г. се присъединяват към Съюза, чийто държави-членки стават петнайсет.
Петата вълна
Между 1991 и 1996 г. ЕС сключва с държавите от Централна и Източна Европа (България, Естония, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и Чехия) Европейски споразумения за асоцииране (ЕСА). С тези споразумения, чиято дългосрочна цел е присъединяването на асоциираните държави към Съюза, се установява сътрудничество между страните.
През 1993 г. Европейският съвет в Копенхаген определя набор от критерии, на които асоциираните страни трябва да отговорят, за да се присъединят към ЕС.
Това са т.нар. "Копенхагенски критерии":
- изграждане на стабилни институции, които да гарантират демокрацията, върховенството на закона, спазването на правата на човека и на малцинствата (политически критерии)
- развитие на действаща пазарна икономика и способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в ЕС (икономически критерии)
- развитие на възможност да се поемат задълженията на членството, свързани с приемане на общностното законодателство (acquis communautaire) и споделяне на целите на политическия, икономическия и валутния съюз.
През декември 1995 ЕС приема Предприсъединителна стратегия за подготовка на асоциираните страни за членството. Един от основните елементи в стратегията е структурираният диалог, който се състои в провеждането на съвместни срещи между ЕС и асоциираните страни, така че те да се запознаят на практика с начина на функциониране на Съюза и институционалната му структура.
През 1998 г. Европейската комисия приема за всяка от десетте страни "Партньорство за присъединяване", което съдържа работна програма и график за прилагане на общностното право, обобщава приоритетните области за работа, уточнява финансовата подкрепа за осъществяване на набелязаните приоритети, както и условията за предоставянето й на страните-кандидатки.
На 31 март 1998 г. започват преговорите за членство с шест от страните кандидатки - Естония, Кипър (който подава молба за членство още през 1990 г.), Полша, Словения, Унгария и Чехия. Тази група е известна като "люксембургска", по името на Европейския съвет в Люксембург, на който се взима решение за откриването на преговорите.
България, Литва, Латвия, Румъния, Словакия и Малта (която също кандидатства за членство още през 1990 г.) - известни като "хелзинкската група" (по името на Европейския съвет в Хелзинки през декември 1999 г.) започват преговорите за членство на 12 февруари 2000 г.
От 1 май 2004 г. ЕС вече има 25 държави-членки, след като петото поред и най-голямо разширяване в историята на Съюза става факт.
Европейските граждани стават над 450 млн., след като Литва, Латвия, Естония, Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Кипър и Малта вече са пълноправни членове на ЕС.
България приключва технически преговорите за присъединяване към ЕС на 15 юни 2004 г. и в началото на 2007 г. заедно с Румъния двете страни ще станат 26-тата и 27-тата държава-членка на Съюза.
Бъдещето разширяване

Към настоящият момент кандидатки за членство в ЕС са и Турция и Хърватия. На 3 октомври 2005 г. Европейският съвет взе решение преговорният процес с тези две страни да започне.

 

ТЪРСЕНЕ

kardjali.bg

АНКЕТИ


[ Резултати ]

ФОТОГАЛЕРИЯ

Оперативна програма Околна среда 2007-2013г.

Проект „Интегриран воден проект за Кърджали: изграждане на ПСОВ и довеждащ колектор, разширение и реконструкция на водоснабдителната и канализационна мрежа”






Плащане на данъци


Пази гората от пожари


 
© 2004-2017, Municipality of Kardjali. All Rights Reserved. Web design
 
Хотел Главатарски хан Семеен хотел Олимпия Минерални бани Семеен хотел Роксана Минерални бани