Проекти на община Кърджали
 Реализиращи се проекти:
Оперативна програма
      “Регионално развитие”
      2007-2013

Оперативна програма
      “Околна среда”
      2007-2013 г.

Оперативна програма
      “Развитие на човешките
      ресурси” 2007-2013 г.


 Реализирани проекти:
2000 - 2003 г.
2003 - 2008 г.

Проекти съфинансирани
      от Община Кърджали

Правила за
      съфинансиране

Презентации

  Оперативни програми
"Регионално развитие"
      2007-2013 г.

"Конкурентноспособност"
      2007-2013 г.

"Околна среда"
      2007-2013 г.

"Транспорт" 2007-2013 г.
"Развитие на човешките
      ресурси" 2007-2013 г.

"Административен
      капацитет" 2007-2013 г.

"Техническа помощ"
      2007-2013 г.


  Европа и ЕС
Европа
Какво е ЕС?
История на ЕС
Институции на ЕС
Европейско гражданство

Предприсъединителни инструменти на ЕС
Въведение в програмите
      на ЕС

Програма ФАР - ТГС и ИСС
Програма ИСПА
Програма САПАРД
Общностни програми

  Структурни фондове на ЕС
Европейски фонд за
      регионално развитие - ЕФРР

Европейски социален
      фонд - ЕСФ

Кохезионeн фонд
Фонд за ориентиране и
      гарантиране на селското
      стопанство - секция
      "Ориентиране" - ЕФОГСС

Финансовият инструмент за
      ориентиране на рибарството
      - ФИОР

Инициативи на Общността
6600, гр. Кърджали,
бул. "България", №41, Община Кърджали, стая 604
инж. Александра Римпопова, Гюлюзар Мустафа - Исмаил, Надежда Цветкова

Tелефон:
(0361) 6-73-91
тел/факс: (0361) 6-15-31
ip_kj@mail.bg
Best view in 1024x768+
with IE6+ or Mozzila Firefox


  ЕВРОПА И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ИНСТИТУЦИИ НА ЕС

1. Европейски парламент (ЕП).

Депутатите в ЕП се избират от 1979 г. пряко от гражданите на ЕС на всеки пет години. В момента, по време на своя шести мандат от 22.7.2004 г. до 2009 г., ЕП има 732 депутати.
Правомощия и задачи на ЕП
- ЕП заедно със Съвета участва в законодателния процес в зависимост от законодателната процедура, определена в конкретни области от Договорите. Към основните правомощия на ЕП спада утвърждаването на бюджета на ЕС заедно със Съвета, както и в редица други области.
- При изпълнението на своите правомощия, свързани с бюджета, ЕП изразява политическите си приоритети. ЕП одобрява обикновено през декември бюджета за следващата година. Бюджетът не влиза в сила, докато не го подпише председателят на ЕП. От 1986 г. годишните разходи са част от една многогодишна рамка (т.нар. финансови перспективи), която заедно приеха ЕП и Съвета.
- ЕП има решаващата дума при одобряването на бюджета на ЕС. 50% от разходите в годишния бюджет, т.нар. незадължителни разходи, напр. разходите за регионална политика, социална политика, наука и изследвания, администрация и т.н. При т.нар. задължителни разходи, включително земеделието, ЕП може да предлага поправки към законопроекти, последната дума обаче има Съветът. ЕП и Съветът обсъждат предложенията на ЕК за бюджета на две четения (в течение на май и декември), по време на които решават колко финансови средства ще бъдат изразходени и за какви цели.
- ЕП може също да отхвърли бюджета, ако прецени, че не отговаря на потребностите на ЕС. В такъв случай целият процес по приемането и одобряването на бюджета започва отново. В миналото ЕП е отхвърлял бюджета два пъти, но откакто със Съвета определят многогодишната рамка, не се е възползвал от това свое право.
- ЕП контролира дейността на органите и по-специално на ЕК. Проверява счетоводните книги на ЕК и й налага т.нар. одобряване на работата и освобождаване от отговорност.
- ЕП може да отхвърли избора на комисари и да разпусне Комисията (а не само отделни комисари) с две трети от гласовете на депутатите в израз на недоверие поради неправилно изразходване на бюджета.
- Законодателните предложения на ЕК са поставяни за обсъждане от съответния постоянен парламентарен комитет (в настоящия ЕП има 17 постоянни комитети). В рамките на комитетите има пресслужба, която изготвя новина за предложението. След като предложението е прието от комитета, то се предлага на пленарното заседание за одобрение.
Брой на депутатите в ЕП от различните страни-членки.
Секретариатът на ЕП се намира в Люксембург. Пленарните заседания се състоят веднъж месечно в Страсбург, докато т.нар. мини-заседания и заседанията на постоянните комитети се провеждат в Брюксел.
Финансова перспектива
Многогодишната финансова рамка (перспектива) формира рамката на разходите на Общността за период от няколко години. Това е резултат от сложните политически преговори и междуинституционални споразумения между ЕП, Съвета и ЕК, при което няма опора засега в Договорите.
Показва максималния обем и структура на предвидимите разходи на ЕС. Действителният размер на разходите и тяхното разпределение се определя ежегодно в рамките на бюджетната процедура, въпреки това таванът, определен от многогодишната финансова рамка, не бива да бъде надскачан.
В момента се прилагат принципите на перспективата за периода 2000-2006 г., който постановява цялостния таван на разходите на 1, 24% от БВП на страните членки.

Официален уебсайт:
http://www.europarl.eu.int

2. Европейска комисия (ЕК).

Европейската комисия (ЕК) представлява общите интереси на Европейския съюз (ЕС). Председателят и членовете на Комисията се предлагат от страните-членки и се одобряват от Европейския парламент.
Правомощия и задачи на ЕК:
- ЕК съблюдава изпълнението на приетите Договори и на законодателството, въведено въз основа на Договора за създаване на Европейските общности.
- EK има изключителното право да инициира законодателство в I стълб. Докато Съветът вземе решение, ЕК може да допълни или да оттегли своите предложения. Същевременно докато ЕК не приеме евентуална промяна в своето предложение, изискана от Съвета, Съветът може да я одобри само с пълно мнозинство.
- ЕК може да стартира процедури, които да доведат до подаване на жалба срещу страните-членки в Европейския съд поради нарушаване на правата на Общността.
- ЕК има и други пълномощия, които са й предоставени от Договорите (напр. в областта на правилата за конкуренцията.) - ЕК има законодателни правомощия за прилагане на регламентите, приети от Съвета.
Колегиумът на комисарите се среща редовно в сряда или респективно в четвъртък в седмиците, когато депутатите от ЕП заседават в Страсбург. В по-голямата част от случаите взема решения с консенсус (т.е. въз основа на всеобщо съгласие), въпреки че Договорите му позволяват да взема решения и с просто мнозинство. До истинско гласуване се стига като цяло три-четири пъти годишно. В съгласие с принципа на колегиалността ЕК взема решенията си като цялост, независимо от разглеждания въпрос.
Всеки комисар отговаря за определен ресор. Разпределението на ресорите става в резултат на сложни дипломатически преговори и определени традиции. Комисарят има възможност да състави свой кабинет с представители най-малко на три националности. На чело на кабинета стои ръководител.
ЕК има 23 генерални дирекции (ГД, Directorates General - DG) за различните политики на общността и външните отношения, също и т.нар. общи услуги за ЕК. Служителите на ЕК участват в дискусиите на Съвета, КОРЕПЕР, работните групи и помирителните комитети. Централата на ЕК е в Брюксел, като някои от отделите й (напр. Евростат, преводачите) са разположени в Люксембург.
Експертни съвети на ЕК
В началото на законодателния процес преди създаването на собствени законодателни предложения, ЕК организира т.нар. експертни съвети, на които кани освен експертите от различните страни-членки и други активни участници, които могат да помогнат на ЕК при усвояването на дадена проблематика.
Работни съвети на ЕК (комитология)
Редовна практика за Съвета е да делегира провеждането (прилагането) на приетото законодателство (т.нар. създаване на делегирано законодателство). В тези случаи Съветът постановява наред с обема и насочеността на предвидените делегирани регламенти и процедурните аспекти на тяхното приемане.
Процедурите, които се отнасят към провеждането на съветите, се наричат комитология.
Съществуват три типа разяснителни съвети: консултативни, управителни и регулаторни, както и смесени съвети. Те се различават един от друг по отношението си към областите, в които упражняват дейност и в степента на контрола, съответстващ на страните-членки.
Официален уебсайт: http://www.europa.eu.int/comm

3. Съвет на Европейския съюз (Съветът).

Съветът на ЕС е основната институция, която взима решения в рамките на Съюза. Той се състои от представители на всяка страна-членка на ниво министри. До 2002 г. институцията се наричаше Съвет на министрите.
По време на провеждането на Съвета министрите могат да бъдат представяни от своите заместници, посланика при Постоянното представителство към ЕС в Брюксел или негов заместник, с изключение на председателстващия министър, който не може да бъде заместван.
При гласуването министър от една страна може също да замести министър от друга. При обсъжданията на Съвета участва ЕК, която може да се включи в тях, но не гласува.
Правомощия и задачи:
- Съветът е законодателен орган във всичките три стълба на ЕС; законодателният процес се извършва в зависимост от процедурите заедно с Европейския парламент (ЕП);
- Съветът координира главните насоки на икономическата политика на страните;
- Съветът сключва международни споразумения с други държави или международни организации от името на ЕС;
- Съветът споделя с ЕП бюджетните правомощия и приема бюджета на ЕС;
- Съветът взема необходимите решения, свързани с общата външна политика и политиката за сигурност, въз основа на препоръки от Европейския съвет;
- Съветът координира дейностите на страните-членки и приема мерки в областта на вътрешните работи и правосъдието;
Формално съществува само един Съвет. Той обаче се среща в няколко различни състава, т.нар. формации, в които участва съответният министър. Въз основа на решението на Съвета от Севиля през 2002 г. Съветът се среща в девет формации.
Формации на Съвета
I. Съветът по общи въпроси и външни работи (включително Европейската политика за отбрана и сигурност и сътрудничеството за развитие)
Общи въпроси - подготовка и продължителност на Съвета на ЕС, включително общата координация на политиките, административни и институционални въпроси, хоризонтални въпроси с диапазон, обхващат повече политики на Съвета, работата на Европейския валутен съюз.
Външна политика на Съвета на ЕС - външната политика на ЕС като цяло, включително общата външна политика и политиката за сигурност, Европейската политика за отбрана и сигурност, сътрудничеството за развитие, връзки с трети страни, човешки права и демокрация, предотвратяване на конфликти, търговия.
II. Икономически и финансови въпроси (включително бюджетите)
III. Правосъдие и вътрешни работи (включително гражданската защита)
IV. Заетост, социална политика, здраве и въпроси на потребителите
V. Конкурентноспособност (вътрешен пазар, промишленост, изследвания и туризъм)
VI. Транспорт, телекомуникации и енергетика
VII. Земеделие и риболов
VIII. Околна среда
IX. Образование, младеж и култура (включително въпроси на аудиовизията)
Понякога също се провеждат общи съвещания на формациите (например министрите на околната среда и транспорта), съответно неформални дискусии на Съвета в редица области. Неформалните дискусии на Съвета обикновено са организирани от всяко председателство в собствената му страна. Тези срещи понякога дават възможност за по-свободна размяна на мнения и за прокарване на интересите на председателството. Редът за дискусии на Съвета постановява, че неформалните срещи не трябва да водят до официални заключения или до вземане на решения. Това правило понякога се заобикаля, особено когато неофициалният Съвет стигне до общоприет компромис в една проблемна област.
Дискусиите на Съвета се свикват от него по собствена инициатива, по молба на страна-членка или на ЕК. При изпълнението на функциите си Съветът е подпомаган от Секретариата.
Съветът заседава в Брюксел, с изключение на април, юни и октомври, когато се събира в Люксембург.
Председателство
Управлението на Съвета се осъществява от председателството. Неговото изпълнение се сменя на ротационен принцип на шест месеца (т.нар. ротационно председателство). Редът на поемане на председателството се определя от Съвета с единодушие.
Председателството преди всичко определя дневния ред за даден период; свиква и ръководи заседанията на Съвета на всички нива; подготвя компромисни решения, респ. осигурява дългосрочната консистентност и продължителност на вземането на решения от Съвета. Председателството замества Съвета във взаимоотношенията с ЕП и същевременно представлява Съвета във въпросите от общата външна политика и политиката за сигурност, преди всичко в рамките на политическия диалог с трети страни.
Генерален секретариат
Генералният секретариат (обикновено наричан Секретариат на Съвета) подпомага Съвета и председателството в дейността им. На чело на Секретариата стои генерален секретар, а в момента и висш представител по въпросите от общата външна политика и политиката за сигурност и неговият заместник. Двамата са встъпили в длъжност чрез избор на Съвета с квалифицирано мнозинство.
Секретариатът се състои от три части: частна канцелария на генералния секретар, правни услуги и девет генерални дирекции (ГД, Directorates General ? DG). Секретариатът има около 2500 служители, от които около 250 са чиновници в специализирани отделения, съответно правни отделения. Във военната част на Съвета работят около 90 служители. Останалите служители са преди всичко устни и писмени преводачи.

Официален уебсайт:
http://www.consilium.eu.int

4. Европейски съвет.

Европейският съвет се състои от държавните и правителствените глави на страните-членки и председателя на ЕК. Европейският съвет не е включен в списъка на петте институции на ЕС, които са Европейски парламент, Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз, Съд на Европейските общности и Сметна палата, но неговата функция е твърде важна - той определя основните политически насоки и приоритети на Съюза.
Неговите заседания (срещи на върха) се провеждат в повечето случаи два пъти на полугодие (в рамките на едно председателство). В последните години председателството се стреми да посвещава пролетните и есенните заседания главно на изпълнението на Лисабонския процес и по-нататъшните перспективи, стоящи пред него.
Заседанията на Европейския съвет се свикват и се ръководят от страната, председателстваща ЕС, и в тях участват, освен държавните и правителствени глави, председателят на ЕК, министрите на външните работи и съответните комисари. Когато се обсъждат икономически въпроси, участват също министрите на финансите.
Европейският съвет не взема официални решения от законодателен характер, а под формата на заключения (т.нар. Заключения на председателството) определя основните политически насоки на ЕС и дава предложения за по-нататъшното му развитие. Ролята на Европейския съвет расте съразмерно на задълбочаването на интеграцията.

Официалните заседания на Европейския съвет се провеждат само в Брюксел след разширението на ЕС до 25 членки.

5. Съд на Европейските общности (Европейски съд).

Съдът на европейските общности, чието наименование Европейската конституция променя на "Европейски съд", решава спорове, свързани със страните членки, европейските институции, представители на бизнеса, граждани на ЕС. Той се състои от един съдия на страна-членка. Целият пленум заседава рядко, Европейският съд работи предимно посредством камари от три или пет съдии.
На разположение на Съда на Европейските общности са девет "генерални адвокати", чиято задача е да предложат обективно и независимо становище за случаите, които са внесени в съда за вземане на отношение.
Главната задача на Съда е да следи зачитането на правата в ЕС при тълкуването и прилагането на Договорите (за ЕС и ЕО) и на директивите, приети от съответните органи. Решенията на съда са задължителни за страните-членки.
Дейността (юрисдикцията) на Европейския съд включва преди всичко:
- Предварително решение със задължително тълкуване на правото на ЕС за националните съдилища;
- Обяснение на правата и задълженията на органите на ЕС в техните взаимовръзки, както и при правните отношения между страните-членки на ЕС;
- Проучване на съвместимостта на вторичното право с първичното право и всеобщите договорни принципи;
- Проверяване на валидността на определени решения на Съда, ЕП или ЕК;
- Процедури с цел да проверят спазването на задълженията, произтичащи от правото на ЕС от страните-членки.
Европейският съд се намира в Люксембург.
Трябва да се прави разлика между Европейския съд и Европейския съд по правата на човека, който заседава в Страсбург и е учреден на базата на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи в рамките на Съвета на Европа.
Официален уебсайт:
http://www.curia.eu.int

6. Европейска сметна палата.

Европейската сметна палата проверява счетоводните отчети и документи в бюджета на ЕС. Всяка страна-членка има по един представител в Сметната палата.
Седалището на Сметната палата е в Люксембург. Тя се състои от 15 члена, които се избират от Съвета на ЕС в консултация с Европейския парламент за мандат от шест години, който може да бъде продължаван.
Членове на Сметната палата могат да бъдат професионалисти в областта на финансовия одит в страните членки, като всеки трябва да отговаря на високи критерии за компетентност и независимост. Членовете на Сметната палата избират свой председател за мандат от три години.

Официален уебсайт:
http://www.eca.eu.int

 

ТЪРСЕНЕ

kardjali.bg

АНКЕТИ


[ Резултати ]

ФОТОГАЛЕРИЯ

Оперативна програма Околна среда 2007-2013г.

Проект „Интегриран воден проект за Кърджали: изграждане на ПСОВ и довеждащ колектор, разширение и реконструкция на водоснабдителната и канализационна мрежа”






Плащане на данъци


Пази гората от пожари


 
© 2004-2017, Municipality of Kardjali. All Rights Reserved. Web design
 
Хотел Главатарски хан Семеен хотел Олимпия Минерални бани Семеен хотел Роксана Минерални бани