Открити са първи епиграфски паметници на Перперикон, които са датирани през втората половина 3 в. Най-интересното е, че всички надписи са на латински език. Експертизата е направена от проф. Василка Герасимова, един от най– големите български специалисти по антични паметници. На тези важни артефакти екипът на проф.Николай Овчаров попада при разкопките на Перперикон в близост до открития това лято римски път с разклонение за Скалния град.
Първият надпис съдържа името Амониус, което произхожда от Египет „Името излиза за първи път в пределите на България. Може човекът, за когото е бил предназначен надгробният камък да е кръстен на египетския бог Амон Ра”, предполага Овчаров. Според него това доказва, че в района е бил разпространен култът към божеството на фараоните и че на Перперикон е имало преселници от Египет, Сирия, Либия. Вторият надпис е с релеф на името Юлиус Темейнос, което е сирийско или малоазийско и потвърждава хипотезата,че на двореца е имало и богати преселници от римските провинции. Овчаров смята ,че става дума за войници – ветерани от римската войска, които след 20- годишна служба имали право да се заселват в различни места на империята.Намерен е и друг надпис, но по- труден за разчитане.Той е надгробен и двуреден, но счупен. На него личат само първите две букви. Тези езически паметници от 3 в., по –късно през християнския период-4 век, са християнизирани т. е. върху тях вече има надраскани кръстчета. Разчитането на надписите доказва, че по това време Перперикон е бил един много важен административен, търговски и занаятчийски център, където са заселвани хора от цялата Римска империя и по- точно от нейната източна част. „Това се изключителни данни,защото чрез тях най -после ние успяхме да локализираме римския некропол на Перперикон, който тепърва ще бъде проучен. Чрез разчетените надписи вече имаме имена на хора, които са живели на Перперикон”,твърди археологът. Неговото предположението е, че некрополът се намира на едно от подградията на Скалния град, на около 2 км. от неговата цитаделата . В продължение на последните 10 години намирането и разчитането на надписите бе един от най – важните въпроси , защото този изключителен паметник Перперикон с над 7 хиляди годишна история не даваше надписи, а сега вече това е факт .