Възпоменателна литературна вечер в памет на кърджалийския журналист, поет, краевед и преводач Георги Талев организира Литературният салон при читалище „Обединение 1913” съвместно с РБ „Н. Вапцаров”. В срещата участваха много почитатели на неговата поезия, приятели, бивши колеги, близки на автора от родното му с. Целапица и група писатели от гр. Хасково. „Кърджали за Г.Талев бе съдба. Голямото му желание бе творбите му да стигнат до повече читатели”, сподели развълнувана съпругата му Петя, пристигнала за случая от Гърция.Тя съобщи, че интерес към Талевата поезия са проявили ценители на словото от Комотини.По думите й вече са факт и първите преводи, които се очаква да бъдат публикувани в тамошния печат. Готовност да съдейства при издаването на книга със стихове на кърджалийския поет в Гърция е изразил драматургът и режисьорът г-н Мавридис.
Кърджали е малък град и не може да си позволи да забравя своите творци. Особено когато са направили толкова много за другите си братя по перо, когато са оставили своите книги недовършени, за да помагат на начинаещите поети, да ги редактират, да превеждат чужди книги. Такъв беше и Гошо Талев, сподели Лили Деликирова.
Вярвам, след време, на Георги Талев ще бъдат посветени много редове за разностранната му дейност. Сега се сещам за журналистическата му дейност, която ни свързваше много години, подчерта Тодор Мухтаров.
Творци от Кърджали и Хасково прочетоха свои стихове, а Надя Койчeва рецитира откъси от „Евгений Онегин”. Емоционален завършек на литературната вечер бяха изпълненията на Димитър Ганев, пиано и Николета Талева .
Творческият архив на Г.Талев съдържа над 10 книги. Сред тях е и десетият превод на Пушкиновия „Евгений Онегин” /по мнението на специалистите един от най-сполучливите в България/ и още други с поезия и белетристика. Голяма част от творбите му са публикувани в централния и регионалния печат.Талев е и добър краевед. Негово е изследването за Шишмановия род, има разкази и преводи от руски, осетински, дагестански, арменски, кабардино – български и монголски поети и прозаици. Енциклопедичният справочник „Да ги знаем кои са” с кратки профили на родопските творци е също негово дело. Има и три неиздадени тома с мемоари „Отвъд прегръдката на ада”.