Стотици жители и гости на града изпълниха Градската градина, за да отбележат освобождението на Кърджали и 100-годишнината от Балканската война. Преди това ученическо шествие премина по централния бул.България на областния град. Пред Паметника -костница бяха положени много венци и цветя на признателност към саможертвата на загиналите за свободата и просперитета на отечеството. В словото си по случай юбилея кметът на Кърджали инж. Хасан Азис подчерта, че цялата 2012 г. минава под знака на годишнината от Балканската война. „За Кърджали, за общината и за областта тази годишнина има особен смисъл и значение.По различен повод сме отбелязвали, че 21 октомври ще седи редом с 3 март, Съединението и обявяване Независимостта на България”, подчерта градоначалникът. Сред официалните лица бяха представители на побратимените на Кърджали общини от Русия, САЩ, Турция, Гърция и Румъния, председателят на Общинския съвет Раиф Мустафа, бивши кметове на Кърджали и двамата духовни водачи. След като поднесоха цветя пред Паметника на Освободителите в центъра на Кърджали, групите на БСП и ГЕРБ напуснаха тържеството като не пожелаха да чуят словото на кмета инж.Хасан Азис. Реакцията им бе провокирана след като общинските съветници от ДПС, които са мнозинство в местния парламент гласуваха „въздържали се” по повод предложението на Инициативен комитет главнокомандващият войските при освобождаването на града ген. Васил Делов да бъде обявен посмъртно за почетен гражданин на Кърджали. Не останаха на тържеството народната представителка Цвета Караянчева и областният управител Иванка Таушанова. До края на официалната церемония остана само народният представител Димчо Михалевски.Той се качи на трибуната и обяви пред гражданството:„Въпреки, че не удостоиха ген. Васил Делов с почетно звание, той остава почетен гражданин на духа на Кърджали”.По-късно кметът инж.Хасан Азис откри паметна плоча в новия парк „Арпезос Север ”, където преди години са се намирали казармените райони.

Слово на кмета на община Кърджали инж. Хасан Азис на Паметника на освободителите в Градската градина:


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ МИНИСТРИ ,
УВАЖАЕМИ ГОСТИ,
СКЪПИ СЪГРАЖДАНИ,


Когато на 3 март 1878 година е подписан Сан Стефанският договор радостта от свободата и надеждите за обединена България са попарени твърде скоро от решенията на Берлинския конгрес. Попарени остават мечтите и надеждите и на голяма част от Балканските държави. За нас, създаденият Балкански съюз е възможност да бъдат освободени територия и население отвъд Странджа, Родопите и Рила и да се създаде най-накрая така жадуваната от поколенията обединена българска държава. Кърджали, като част от Източните Родопи, се е намирал в тези външни за България предели. Можем само да гадаем каква мъка са таяли в душите си цели 34 години разделените от политическите решения роднини, семейства, родове. Затова, когато в цялата ни държава през тази година се отбелязва 100-годишнината от началото на Балканската война, за нас, жителите на Кърджали, на общината и областта тя има особено значим смисъл и значение. По различни поводи винаги сме отбелязвали, че за нас 21 октомври стои редом до Трети март, до Съединението, до обявяването на независимостта на България.

Връщането назад към събитията отпреди век ще ни срещне не просто с прояви на героизъм и саможертва, а с един забележителен пример за единение, за общност, за единомислие. Непосредствено след обявяването на мобилизацията масово започва записването за доброволческото участие във войната. Колкото е била действащата армия, толкова са и доброволците като общият им брой наброява около 607 000, което означава, че всеки четвърти мъж застава под бойните знамена. Буквално за часове, довчерашни занаятчии, търговци, земеделци, чиновници стават войници, оставят съпруги, деца и родители и тръгват да освобождават своите сънародници и да създават новата българска държавност. Дори бежанците от пределите на Османската империя, които не са приети да служат в армията, сформират Македоно-Одринското опълчение, състоящо се от 15 000 души. Балканската война няма завоевателен характер, какъвто обикновено имат войните. Тази война по своята дълбока същност е освободителна и превръща във венец усилията на българите да разкъсат веригите на Берлинския договор от 1878 година.

И днес, 100 години по-късно, на различни паметни места се събираме, за да отдадем почит на загиналите 48 000 войници и доброволци. Ние тук, в нашия град, уважаеми гости, имаме своето място, на което отбелязваме всички национални празници. Това е нашият паметник на Освободителите, който е един от символите на Кърджали и със сигурност е най-въздействащото за родолюбивите ни чувства място. Тук идваме с децата си, тук водим гостите на града ни, тук се събираме на празник и забавяме крачките си, преминавайки покрай него в делника. Тук почиват костите на нашите освободители и техните имена са изписани на паметните плочи в знак на признателност.

На днешния ден с особена признателност произнасяме и името на генерал Васил Делов – освободителят на Кърджали, под чието командване е осъществено настъплението в Източните Родопи. Боевете за Кърджали започват рано сутринта на 21 октомври и към 16 часа генерал Делов докладва: „Кърджали е свободен!”

Уважаеми гости,
Скъпи съграждани,
В дните на подготовката за отбелязване на 100-годишнината от Балканската война и Освобождението на Кърджали аз се срещнах с много хора и се постарах да прочета повече за тези събития. Историческите факти са забележителни, повече или по-малко познати, но това, което остана у мен като усещане, като впечатление е нравствеността, която сякаш преминава през всичко – от целта да дариш свобода и събереш народ и държава, през доброволчеството, до проявите на често наричана от нас безумна храброст и саможертва. Мисля, че най-големият урок на тази война е може би в това да ни накара да разберем, че най-важното е преди да мислиш за себе си да помислиш за другия, че свободата има истински смисъл, ако си допринесъл за свободата на съседа, на приятеля, на неприятеля си дори. Сред редовете на това, което прочетох и ми разказаха за събитията отпреди сто години аз отново се срещнах с личността на първия кърджалийски свещеник отец Георги Стоянов. За мнозина той е само строителят на храм „Свети Георги”, но преди това той е пряк участник в Балканската и Междусъюзническата война. Записва се доброволец и е военен свещеник. При една от битките неговото военното формирование е пред унищожение. Войниците са уплашени и разколебани. Тогава свещеник Георги Стоянов изправя двуметровия си ръст, грабва пушка и вдига войниците в атака. Толкова силен в морален план е бил този акт, че практически изгубената битка е спечелена от българската войска. За тази своя постъпка и за честното си служене свещеник Георги Стоянов получава кръст за храброст, връчен му лично от генерал Васил Делов. Впечатлен от поведението на свещеника генерал Делов се поинтересувал каква е заплатата му, каквато е била практиката за военните свещеници, но отец Георги Стоянов отговаря: „Аз, генерале, заплата не получавам. Аз съм доброволец като всички тези войници тука!.” След войните, с финансовата подкрепа и на християните, и на мюсюлманите, и на жителите от еврейската и арменската общност в Кърджали, се издига храмът, а имената на най-големите дарители и днес можем да прочетем, изписани в църквата. Отецът е бил водач и обединител едновременно, но към всички и всичко е подхождал с любов справедливост и затова при кончината му всички са скърбели, независимо от етноса си, и дюкяните три дни не работили.
Разказвам тази история в днешния празничен ден, защото съм убеден, че всяко велико историческо събитие има поне две страни – героичната и човешката. Иска ми се днес да помислим заедно за уроците на историята, да направим верните изводи, да преклоним глава пред саможертвата, но и пред високата нравственост на българския войник. В съвременния ни живот сме изправени пред сериозни икономически, финансови и материални трудности. С повече разум, добра организация и повече работа ще успеем да се справим. Загубим ли обаче чувствителността си един към друго и обърнем ли гръб на моралните ценности ще понесем истинската и невъзвратима загуба на човешкото си достойнство. Нека да отворим сетивата си за нравствените примери, които ни дават събитията отпреди век, за да можем истински и дълбоко да разбираме, тълкуваме и уважаваме историята с разум, сърце и поглед, отправен напред.
Поклон пред жертвите и героите от Балканската война! Поклон пред саможертвата и родолюбието на освободителите на Кърджали и Източните Родопи!
Честит празник!