10-тото юбилейно издание на Инициативата „Мултикултурният град“ се открива на 7 април (петък) от 18.00 ч. в Арт галерия Кръг с изложба на Семра Соня Доган, родена в Кърджали през 1980 г. Самата авторка пристига за събитието, а се очакват и много гости от Ардино, където тя е живяла до 1989 г., преди семейството й да се изсели в Турция. Името на художничката е познато сред българските художествени и академични среди още от 2010 г., когато тя взе участие в нашумялата тогава изложба на турско съвременно изкуство „21 художника на 21 век“ в галерия „Академия“ на Националната художествена академия. Тогава идеята е на проф. Деврим Ербил – едно от най-известните имена в турската живопис, с който Семра работи в академичната си кариера като студентка, магистър, докторантка и преподавателка по изящни изкуства в университетите „Мимар Синан” в Истанбул, „Ататюрк“ в Ерзурум и „Гази” в Анкара.
В момента художничката преподава във факултета по изящни изкуства в университета в град Адъяман, Турция. Семра, която пази и се представя с някогашното си българско име от детството Соня като авторски псевдоним, вече има зад гърба си участия в 28 общи и самостоятелни изложби. Тя е един от двамата автори, които ще представят Турция в 11-тото издание на тазгодишното световно биенале на съвременните изкуства във Флоренция от 6 до 15 октомври, където се състезават най-добрите постижения в рисунката и дизайна, фотографията и живописта, керамиката, текстила, дигиталните изкуства и пърформанса.
Изложбата „Wonderland за моята Алиса“ в родния Кърджали е посветена на бебето, което тя ще роди следващия месец, а датата 7 април – Световен ден на здравето – е избрана от организаторите като пожелание то да бъде човек със здрав, весел и силен дух. Композирана е от 20 работи, изпълнени в различни техники – масло, графика, сух пастел, смесена техника. Една художествена интерпретация на родопско одеяло във внушителния формат за картина 1,20 х 1,00 м маркира приказката за сантименталното завръщане на някогашното момиче в родината по една от пътеките в „огледалния свят“, по които – както казва Алиса - „Ако не бях истинска, нямаше да плача“.