На 3 септември (неделя) от 10.00 ч. ще започне 11-тото издание на традиционния Фестивал на терлика в Дъждовница. За втори пореден път той присъства и в Националната програма за честванията на Европейските дни на наследството’2017, национален координатор на които е Министерството на културата. Тазгодишната тема на Дните в цяла Европа е „Наследство и природа: пейзаж от възможности”. С тази тема се поставя акцент върху нарастващата роля на културното и природното наследство като важен социален и икономически ресурс. С избора на европейската тема се съобразиха и организаторите на фестивала в Дъждовница и с празника ще бъде отбелязана една непопулярна годишнина – 300 години от началото на отглеждане на тютюн у нас. Като земеделска култура в България тютюн започва да се отглежда към средата на 18 век, в Източните Родопи и по-рано, а някои изследователи сочат 1717 г. като начална година. През столетията след това той е една от най-оспорваните, едновременни успешни и отхвърляни земеделски култури, докато в края на 60-те години на 20 век България става най-големият износител на тютюн в света и приблизително една осма от населението участва в производството на тютюневи изделия. Според известната американска османистка Мери Нойбургер именно тютюнът, наричан „българското злато“, е първият фактор, който през далечната 1717 г. въвлича малката тогава страна „в глобалните икономически мрежи и модернизацията“. За първи път тютюнът се появява в българската литература през 1824 г. в първото издание на „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон. За първи научен труд по тютюна на български език пък се счита книгата “Тютюневата индустрия в Княжество България“ на тогавашния министър на финансите Григор Начевич, която излиза през 1883 г.
Независимо от капризите на времето, от научните и политическите пристрастия „за“ и „против“ тютюна, днес дебатът за модернизацията сочи и съвсем нов път към бъдещето. Само за последните 5 години у нас са публикували над 300 книги, научни трудове, статии, доклади, брошури, ръководства, инструкции, наръчници, методики, иновации и др. Част от изследванията са насочени и към създаване на революционно нов тип тютюневи продукти: производство на така търсените на световния пазар екобрикети от стъблата на тютюна, от неизползваните му семена и листа след събиране на реколтата. Според изчисления на Института по тютюна и тютюневите изделия у нас, където се работи по такъв проект, днес от тютюна се добиват годишно близо 120 000 тона отпадна биомаса. От тях стъблата, от които може да се произвежда алтернативното гориво, са около 85-90 хиляди тона, което ще спести изсичането на голямо количество от горите за отопление в полза на природата и климата.
В Дъждовница в чест на 300-годишнината на тютюна ще бъде показан импровизиран музей на открито със сечива, текерлеци и гьобели, игли за низане, пунгия от кожа за нарязан тютюн, архивни документи и фотографии, както и музейни копия на двете банкноти с тютюноберачки на БНБ – 500-левова от 1948 г. и 200-левова от 1951 г. Гостите ще видят и 3-метрова артинсталация на тютюн на площада. В празника тази година ще гостува като изпълнителка и световноизвестната контрабасистка проф. д-р Петя Бъговска от Националната музикална академия, носителка на престижни награди от български и международни конкурси. Ще свирят и млади музиканти от екипа на Арт движение Кръг. Както винаги досега, фестивалът в Дъждовница, който тази година се пада на третия ден на големия празник Курбан Байрям, ще завърши с празничен кешкек в местната джамия.