Проектиране на цялостна канализационна мрежа за отвеждане на дъждовните води при интензивни порои, това предложиха от Обществения съвет към местния парламент в Кърджали по време на общественото обсъждане на бюджет 2019.
„Това е особено належащо, защото от години при проливни дъждове и порои улиците на места се превръщат в реки и езера, а сега съществуващите шахти не могат да поемат голямото количество вода”, коментира през миналата седмица председателят на съвета Милан Миланов. По думите му този проблем създава затруднения и за пешеходците, и за приземните етажи на сградите. По време на публичното обсъждане на Проекто - бюджета въпросът бе зададен от представител на Съвета - Ангел Бакалов
В отговор зам. - кметът на община Кърджали инж. Катя Митовска заяви, че градът има смесена канализационна мрежа, чийто собственик е общината и държавата, но неин оператор е ВиК дружеството в Кърджали по силата на подписан Договор с Асоциацията по ВиК. „Това от своя страна означава, че общината може да съдейства с технически проекти, които да бъдат подавани към ВиК дружеството, но всякакви нови инвестиции не могат да бъдат правени от нея”, обясни инж. Митовска.
„Това, което ще бъде изградено в града като канализационна и водопроводна мрежа, ремонт на пречиствателната станция за питейни води, ремонт на главния водопровод, който се захранва от язовир „Боровица”, за всичко това, което предстои да се изгради, бенефициент ще бъде ВиК Кърджали и това ще се случва по Оперативна програма „Околна среда”. В този смисъл в момента общината просто няма как да възложи такъв голям обхват дейности, като изцяло изграждане на система за дъждовните води”, подчерта инж. Митовска.
Тя заостри вниманието и към още една страна на въпроса, а именно действията на недисциплинари граждани, които заустват отпадни води в дъждоприемни шахти „Именно поради тази причина проектантите са решили и са изградили смесена система за дъждовна и отпадна вода.”, каза инж. Митовска.
„За дъждовните води има отливни канали и те могат да бъдат видени по корекцията на река Арда. Има предвидени също и на други места по булевардите, някои съществуват, други не, но в момента има много недобросъвестни граждани, които включват в дъждовната канализация отпадни води, което не би трябвало да се допуска. Именно поради тази причина към момента не сме вложили средства за такава генерална канализационна схема за дъждовните води”, каза още заместник - кметът по строителството.
По отношение на съществуващите дъждоприемни шахти, инж. Митовска не отрече, че има такива, които са затворени с асфалт като по бул. „Беломорски”, има и такива, които са задръстени с други отпадъци.
В отговора на питането от страна на Ангел Бакалов, заместник – кметът изрично обясни, че общината почиства дъждоприемната шахта в частта, която е под решетката по вертикала до долу. От думите й стана ясно обаче, че от там нататък почистването на връзката между тази шахта с ревезионната, която се намира в оста на улицата, е задължение на ВиК.
„Ние предприемаме всяка година през пролетта и есента почистване, обаче ВиК тръгват с нас с голямата машина да продухват и почистват и до там спираме. За да не се размива отговорността, трябва да се каже, че един има задължението за почистване на тези шахти. И тъй като ВиК стопанисва цялата водопроводна и канализационната мрежа, някак си логично е, и поне разумно, почистването да бъде изцяло тяхно задължение. ВиК също събира от всички граждани такса „почистване и канал”.Не искам да прехвърля отговорността на ВиК, но отговорностите са и за двете страни”, каза инж. Митовска.
В отговор на питането на Обществения съвет към ОБС и във връзка с въпроса за запушените с асфалт дъждоприемни шахти, заместник- кметът заяви, че миналата година общината е възстановила някои от тях, които са по бул. „Беломорски”. „Наистина има такива, които са асфалтирани, след онова асфалтиране, което стана много бързо за няколко дни върху паважната настилка, има и такива, които са затлачени, включително и тази, която е пред самото ВиК на бул.„България”. При едно дъждовно време те могат да се видят. Именно поради тази причина, сме предвидили средства за такива проблемни участъци.На много места има такива участъци, напр. в ниските части, ние ги знаем, затова сме предложили средства в бюджета именно за възстановяване на такива дъждоприемни решетки и такива проблемни участъци”, каза в заключение инж. Митовска.
В дискусията свой коментар по темата за цялостно поектиране и изграждане на канализация за дъждовните води направи и кметът на община Кърджали инж. Хасан Азис.
Той разгледа въпроса в контекста и на фирмите, които се занимават със снегопочистването и с поддържането на общинската пътна мрежа, т. е. каква част от дейността, която те извършват е насочена към почистването на шахтите, както и от гледна точка на организацията на този процес.
„Не отричам необходимостта от решаването на проблема с дъждовните води в някои части на града. Поне за мен, има няколко района, които са точно определени, но аз бих подходил по този въпрос от гледна точка на организацията на решаването му. Трябва да се направи един преглед на проблемните участъци в града и на тази база да търсим решение на въпроса, а не общо да искаме подмяна на канализационната мрежа, защото няма да е сериозно”, подчерта инж. Хасан Азис.
По думите му изпълнението на подобна задача би звучала нереално и казвайки това, градоначалникът го подкрепи с пример, свързан с изразходваните средства по време на изграждането на т.нар.Воден цикъл в Кърджали.
„По време на този мащабен проект подменихме около 17-18 километра водопровод и още толкова канализационна част, или общо близо 38 километра, а това са около 15-20 милиона лева, които са вложени в града. Въпросът сега е за изграждането на канализация за дъждовни води, но в коя част на града, в кои участъци и колко ще ни струва това. Тоест въпросът за изграждане на цялостна канализационна мрежа за дъждовни води е много общо зададен и трябва да има изясняване на самите параметри. Иначе, самата канализация на дъждовни води в Кърджали, не вярвам някой тук в залата, включително и аз, да можем да кажем колко ще ни струва тази подмяна. Мога да ви кажа 20-30 или 50 милиона и от там нататък, въпросът вече става несериозен. Мисля, че тук подходът трябва да бъде, на първо място - идентифициране на проблемните участъци в Кърджали и след това търсене на решение”, заключи кметът на общината инж.Хасан Азис.