Днес на родната му къща в Кърджали в рамките на програмата „Мултикултурният град” беше поставен паметен знак по инициатива на 11 организации от града. Младежи от СУ „Петко Р. Славейков” изпълниха поетичен пърформанс по негови стихове,а гостите разгледаха изложба с архивни фотографии. Радост Николаева от Арт движение Кръг подчерта, че това, „което правим днес, е една малка стъпка към голямата кауза – да пазим жива паметта за почетните граждани на нашия град и за интелектуалците от България, родени тук, и да я предаваме от поколение на поколение за съхранение”. Зам.-кметът на Кърджали Веселина Тихомирова поднесе букет от името Община Кърджали пред родния дом на поета. Букет поднесе и Милко Багдасаров, директор на СУ „Петко Р. Славейков”.

             Авторът на незабравимия стих „Аз вярвам в мълчаливата любов” Давид Овадия, син на Хаим и Рашел Овадия, е роден в Кърджали на 1 декември 1923 г. в семейство на тютюноработник. За 60-годишнината си през 1984 г. става почетен гражданин на родния град, където семейството е живяло до старта на началното образование на малкия Давид. Когато родителите му емигрират в Израел със стотици еврейски семейства от България през 1948 г., той е на 25, преминал е през съпротивителното движение, носил е шестоъгълна звезда на ревера и избира да остане в родината, за да бъде полезен тук. Поет, преводач, мемоарист, борец с прогресивни идеи, Овадия е модел за цялостна личност на съвременен идеалист, който стои открито пред неудобните истини на своето време и винаги търси най-честните отговори. И в живота, и в словото. На него принадлежат думите: „Словото отива в бъдещето. Авторът трябва да си даде сметка дали след 10, 20 години няма да се срамува от сегашното си слово. Аз отдавна се придържам към това правило.”