До 15 дни реставрацията на разположената в южния квартал на Перперикон ранносредновековната базилика от 6 век, най-голямата в Родопите, ще бъде напълно готова, съобщи ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров в края на археологическия сезон. По думите му издигнати са зидовете от естествени камъни, така както е бил граден храма. „Предстоят най-фините и интересни работи. В момента се издигат запазените колони, ще има цяла редица от автентични колони. Две от тях ще бъдат и с капителите си. Готови са и теракотите за подовете”, поясни археологът.

Стана ясно, че усилено се работи и върху останалите обекти, включени в големия проект за реставрация и консервация на стойност от над  8 милиона лева – „Перперикон – храм на боговете и дом на цивилизациите”. Проектът е по ОП „Региони в растеж”, а бенефициент по него е Община Кърджали.

„Нимфеумът в началото на южния квартал е почти готов, средновековната църква в подножието на Перперикон е напълно  готова. Предстои реставрацията на старата сграда на тракийския конник и още 13 сгради в акропола на скалния град на траките”, каза проф. Овчаров.  

Той обобщи резултатите от тазгодишните разкопки в южния квартал на Перперикон. По думите му през късно-римския и ранно византийския период - 3 до 6 век, тук са изграждани единствено култови сгради. Локализирани са няколко от тях. „Преди всичко се вижда нимфеума – цистерна за вода с храм над нея, посветен на водните божества. После по пътя, който идва от голямата магистрала Виа Игнатия - Константинопол – Рим, се отива към южната порта. Вляво са били мавзолеите – кръгли и правоъгълни, на богатите граждани на Перперикон, а по-нагоре са били разположен комплекс от езическите храмове. На този етап имаме със сигурност храм на източния бог Митра, храм на предците,  храм на тракийския конник и вероятно храм на виното. Те са се групирали около древния храм на Дионис”, разказа проф. Овчаров.

След езическия период , през 6 век,  християнството също оставя своите следи в южния квартал на Перперикон. Тук е построена най-голямата църква в Родопите.

„От 9 век нататък във Византийската империя започва възход. Тогава се построява големия административен център Клисебашъ под Перперикон, самият акропол се възражда с нови сгради. Там където е бил храма на тракийския конник, сградата е изцяло преустроена и е превърната във резиденция на епископите на Ахридос. Това го разбрахме от намерените тук печати на епископи на Ахридос, както са се казвали Източните Родопи през това време. Ще припомня, че основна резиденция се е намирала в манастирския комплекс в Кърджали в кв. Веселчане”, разказа още професор Овчаров.  

По думите му сред разкритите находки през това лято има доста сребърни и бронзови монети от 3-4 до 14 век, оловен печат от 10-11 век, който още не е разчетен, красиви накити от 3-4 век, графа от това време.

И през тази година разкопките на Перперикон бяха финансирани единствено от Община Кърджали в размер на 150 000 лева, след като държавата не отпусна средства за това.