Мащабно анкетно проучване за индикиране на негативните стереотипи спрямо малцинствени общности бе представено днес в Бизнесинкубатора на Кръгла маса на тема „Обществото и различните – Инициативи за преодоляване на негативните стереотипи“. Тя се организира от Фондация „Младежки център Кръг – Арт движение Кръг“ в качеството й на партньор на Oбщина  Кърджали по проект „Шанс – Интегриран подход за социално приобщаване“.

 Проучването бе представено от ръководителят на „Арт движение Кръг” Радост Николаева и ръководителят на проекта „Шанс – Интегриран подход за социално приобщаване“ Бехрин Местан.

Целта на анкетното проучване, направено сред близо 200 представители на ученическата и родителската общности сред малцинствата, а също и сред представители на бизнеса, има за цел да залегне в основата на създаването на политики в образователната, социалната и стопанската сфери, които да преодоляват тези отчетени негативни стереотипи.

На Кръглата маса бяха представени резултатите от проведеното анкетно проучване, изготвеният анализ и доклад, както и добри практики от региона, свързани с устойчива интеграция на уязвими групи.  Участниците в кръглата маса имаха възможност да споделят своя опит и да разискват възможностите за сътрудничество и партньорство за подобряване качеството на живот на уязвимите групи и успешната интеграция на етническите малцинства.

„Кръгът от негативни стереотипи е твърде широк, модерният му прочит има съвсем нови варианти, има предразсъдъци, които се преформатират в условията на новото време. Всички знаем за тези неща, но обичайно не говорим за тях”, коментира Радост Николаева.

По думите й изследването е направено сред ученици, почти половината от респондентите – представители на ромска, турска и българска общности, както и сред родители. И тук групите са от българи, турци и роми. Сред анкетираните има и група – представители на бизнеса”, разказа Николаева. 

Като резултат от проучването, според нея, се очертават тревожни тенденции сред които ранно отпадане от училище и  ранни бракове. „Тази тенденция би могла да бъде съпоставима с подобни тенденции от страната, каквито са ранното отпадане от училище и ранните бракове. България, според Националната стратегия на младежта за 2021 -  2030г. е на първо място в Европа по ранните бракове под 20 години.“, каза още Николаева.

„Това, за което не се говори публично, а на което се натъкнахме при проучването бе изключителната власт на семейството в ромската общност, което ограничава свободния избор на младите хора и всичко зависи от семейството”, отбеляза Николаева.

По думите й, друга тревожна тенденция, очертала се при проучването, е свързана с капсулирането вътре в общността. Като пример тя посочи резултати от анкетирането, според които респондентите изявяват предпочитание в сферата на образованието да се обучават в класове от роми с роми, турци с турци и българи с българи.

  „Предразсъдък ли е това, традиционна нагласа ли е или е болезнен проблем на политиките, защото това си стои в детското съзнание, в детския инстинкт.Позитивен факт обаче е, че 28 % не одобряват формиране на класове по този признак, защото така се чувстват ограничавани в общуването и развитието си.“, коментира Радост Николаева.

Сред анкетираните родители и служители от ромската общност, впечатление правят отговорите на въпрос за вероятността децата им да бъдат приети в университет след завършване. 85 процента отговарят, че е по-голяма вероятността веднага да започнат работа или да заминат за чужбина, за по-високи доходи, каза Николаева.  

Тя подчерта, че освен отговори на въпроси, изследването дава и препоръки за намаляване на негативните тенденции. „Промяната в отношението към ромите следва да се основава на реципрочност – без етнически предубеждения и подценяване, от една страна, както и без предимства и привилегии, налагани по административно-законодателен ред. Решението на проблемите на уязвимите и маргинализирани групи трябва да включва усилията на цялата общност и приноса на всеки отделен представител чрез личностното му развитие чрез активната подкрепа на държавните институции, образователните и обществени организации”, коментира Николаева.