След големия успех на инициативата в село Глухар и село Стремци, където стартира пътуващият фестивал „Вкус Фест“ за 2024 год., той продължава с трета спирка в град Кърджали на 13.07 /събота/ от 10.00 часа в градската градина. „Вкус Фест“ е създаден по проект на НЧ „Обединение 1913“, за 2024 той е финансиран от Министерство на културата и Община Кърджали и вече е включен в културния календар на Община Кърджали.
За първи път в Глухар и Стремци посрещнахме гости не само от област Кърджали, но и от Пловдив, Плевен, Търговище, както и туристи, тръгнали за Бяло море и за Перперикон и отбили се да се повеселят при нас.
В Кърджали, под сенките на дърветата в градската градина ще се съберат 60 готвачи от област Кърджали, а гостите на фестивала ще опитат местни деликатеси, от тефтерите на нашите баби. Трима готвачи ще получат награди за най-добро готвено ястие, най-добро тестено изделие и най-добър десерт, а още трима ще бъдат отличени с поощрителни награди от компетентно жури.
В културната програма ще участват Клуб „Пъстро хоро”, Хор „Незабравки” и Вокална група „Ахрида” от читалище „Обединение 1913“, Женска певческа група от читалище „Огнище 1944” Стремци, както и децата от Танцова група към читалище „Н.Й. Вапцаров 1956” Кобиляне. В програмата са включени изпълнения на вокална група „Букет”, детска вокална група и клуб по спортни танци към ОДК, и детският танцов състав „Тракийче” към НЧ „Родопски фар 1936” и други. Ще бъдат подредени произведения на десет приложници и художници от област Кърджали. Подготвили сме и други изненади за нашите гости.
„Вкус Фест” е събитие, посветено на изграждането на вкус. Не само към качествената храна, а и към качественото изкуство.
През първата година от създаването си той посети 3 села в област Кърджали, а през 2024 – втората му година, Вкус Фест ще се проведе на 7 места в община Кърджали – Глухар на 23.06, Стремци на 29.06, Кърджали на 13.07, Широко поле на 03.08, Кобиляне на 24.08, Звиница на 14.09 и Костино на 28.09, за да затрептят площадите под ритмите на най-красивите образци на българския и турския фолкор, за да се изпъстрят мегданите с шарени шатри, а от тях да се разнесат омагьосващите ухания на погачата и кешкека, на баклавата и къпаната баница и на всички онези майсторлъшки гозби, които нашите баби знаят от своите баби.